Прагматичен отговор на нелитературен въпрос

 "toja deto e izmislil emancipaciata trjabva s kamani da go biete
sega hem ba4kate hem deca gledate hem pari njamate hem ne vi **** dostata4no
kakuv vi e kjara ne razbiram"

 Никой с нищо не искам да бия. Искам да продължавам да се радвам на правото си на избор. На възможността си да живея както преценя, а не според нечии правила от стари, по-стари и най-стари незапомнени времена. Вярвам в равенството на половете, във взаимопомощта, в човечността и добротата, макар болшинството ми от примери и личен опит да доказват, че упоритостта ми в тази посока е наивна и безпочвена. Твърдостта в убеждението ми, че разликата между половете е единствено бременността, а останалото се свежда до индивидуалност, е непоклатима.
 Както всяка пълноценна личност имам нужда да се развивам. Това не значи да се доказвам. Значи да се чувствам добре в собствената си кожа и да харесвам това, което съм. Да бъда човек и да вървя напред. Част от това е професионалната реализация.
 Децата пък са най-невероятният дар и съм безкрайно изпълнена с топлина и светлина от факта, че съм майка. Неописуемо и несравнимо изживяване. Начин на живот. Смисъл! Родителството е щастие, майчинството - благословия. Ако за някой това е бреме... горкият "някой", само мога да съжалявам за усещанията му...
 Парите са средство, не цел. Не бих желала да се превърна в техен роб и да попадна в безпаметно жужене в матрица, от която, ако има пробуждане изобщо, то би било на самият край, което -само по себе си, съответно- би било твърде болезнено, наистина... Благодарна съм на способността за осъзнаването на факта, че има много по-важни неща от важните в днешно време финикийски знаци.
 Колкото до последното... "Различни филми гледаме", изглежда. Винаги съм си представяла това тайнство като ритуал на свързаните души, като израз на красотата на любовта, като празненство на хармонията, като огнен танц на чувствата...
 Какво печеля ли? Каквито и термини да описват природата ми се радвам на възможността да мога да комбинирам всичко това и да го правя с душа и сърце, и напълно, напълно съзнателно да се наслаждавам на всеки миг от чудото "живот". Не печеля, а живея просто, което не е просто съществуване, а всекидневно осъвършенстван опит за пълноценно живеене и това го прави достатъчно.