Най-дълбокото синьо небе, най-белият облачен пух, най-живителният бриз, най-изпълващото усещане за свобода!
-Добър ден! - казвам на дядо с изключително характерно излъчване. Като взет от роман и поставен току под Черни връх.
-Добър да е! По стар български обичай, когато срещнеш някого, казваш - "Добра среща", а когато го застигнеш - "Добра стига".
-Добра стига! - поправям се аз. Заговаряме се за поздравите, искреността и добротата. Вървим бавно нагоре и денят става още по-пъстър на впечатления. Автори, цитати, история и опит са споделени; доброта, спокойствие, мъдрост и търсене на приключения са го обвили като енергийна дъга, от която струи заразителна мекота. Оставям го да снима и продължавам нагоре.
Целунато място.
Не ми се връща.
Усмивки -
Красота!
Волност!
Лятото е в разгара си. Ароматите се надпреварват по сила и сладост, а въздуха ги комбинира неповторимо в нереална омая. Ветрецът вдъхва свежест с целувките си, а безчетният хор на насекомите прославя живота. Всичко е точно както трябва! "Точно както трябва"? ДА. Това не е въпрос на гледна точка, а самият живот.
И той е прекрасен!
:)
No comments:
Post a Comment