Дъждовна приказка

 Вълшебен летен дъжд. Силен като обич след раздяла. Утоляващ като божествен нектар след жажда. Палавее и отскача след целувката със земята неуморно като скоро проходило детенце. Живота избуява с всяка капка. Прегръщаща топлина. Лазурна свежест. Дълго чакан аромат.
 Зарадва я дъжда. Краката й шляпаха в локвите с игривостта на рошаво пале. И сякаш, за да е по-близо до дъжда, ръцете й изящно се разкриваха все по-протегнати и все по-нагоре с удоволствието и трепета на вкусващи целувка на любим устни. Косата й поемаше с охота ласките на водните зрънца. Тя пиеше любимата си музика от слушалките, която флиртуваше с походката й, а заглушеният от външни звуци и уплътнен в съкровен и концентриран свят слух, танцуваше в такт с разигралото се сърце. Душата й пееше, лицето й се смееше.
 Видя пред себе си висок и изправен като топола възрастен мъж с аристократична осанка, който плавно отстъпи крачка назад и не отделяше очи от нея. Докато тя се приближаваше, той се поклони почти недоловимо и сякаш постла килим прелестни уханни цветя на пътеката, по която тя ще продължи пътя си. Младата жена се почувства като обожавана кралица на бал.
 - Път на красотата! Вие сте красива и добра! Как познах, че сте добра ли? По усмивката. Лицето ви сияе. Цялата светите. Ако бях млад, щях да Ви грабна и да Ви отведа! Тази нощ ще Ви пазя. Сега отивам на работа и ще мисля за Вас. Много щастие Ви желая и нека най-достойните мъже да бдят над Вас! Дано се срещнем пак! - протегна ръка за ръкостискане, а то беше топло, меко, обгръщащо и уютно като любов. После се наклони, пое дясната й ръка, обгърна я с богоговееща нежност и едва я целуна с трепетната и срамежлива страст на класически герой.
 Разделиха се. Той продължи да гледа след нея като след приказно видение до като новопосветената и още по-лъчиста след вълшебното наричане фея, не се изгуби сред сградите.
 Невероятният дъжд продължаваше да ухае и да гали деликатно избистрения въздух, докато неповторимото лято празнуваше полета на младата жена, понесена от неподправената и спонтанна искреност.
 Бисерни капчици. Красива музика. Чисти думи. Очи без сълзи... Как да не се усмихва, как да не грее, как да не е щастлива!
 Зарадва я дъжда... И й припомни.