Сънят й закъснява. Сигурно е бременна с тревога...
Безкрайна искряща завивка с без-уюта на недочакана прегръдка покрива свежата нощ с мирис на есен. Звуците от симфонията и шума на сакатия безвременен трафик разговарят с мислите й. Щурците клюкарстват с чухала толкова силно, че кучетата им се карат сърдито. Закъснели веселяци огласят с неосъзнат смях кънтящия булевард. Въздухът е пълен с нов ден.
Лека ...
... утро!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment