Щастие

 Отдавна забравен рожден ден. Още по-отдавна непразнуван...
 Разтопен спомен. Оживял, стоплен от горещите сълзи.
 Бликнаха, изтръгнати от нечакана изненада.

 Избутани навън грижливо крити емоции, преглъщана липса, примирение.
 Има си утеха. Винаги има утеха... Чедото от далеч не забравя мама.
 Толкова много топлина, подсладила соленото ежедневие. Толкова много, че едва не удави крехкия възкръснал спомен за пролетните дни на една човешка пролет.