Welcome to my world of thoughts, images and impossible dreams.





Dark-violet sound.
Teardrop-shaped hope.
Chord of silence.
Icy flame.
Imaginary presence.
Comfort as in desert ...















Monday, September 29, 2014

"Човекът с длетото се казва Алексей"...


 "Човекът с длетото се казва Алексей. По професия е химик, но от 1994 г. е безработен, защото тогава закрили институт на БАН, където работил. Дърворезбата му е хоби, но я превърнал в професия, която го храни 20 г. "Реших, че след като вече съм на улицата, тя ще е новото ми работно място! И така започнах - първата ми дърворезба на открито беше върху дънер пред Народния театър "Иван Вазов" през 1994 г.", разказа самоукият резбар.
Продължил да вае и върху други осъдени на санитарна сеч дървета в столицата, едно от които ударена от гръм върба до гроба на Иван Вазов пред Столичната община. Станали общо 12, но не знае дали са оцелели. "Имах една-единствена молба към общината - да осигури консервация на дървесината, но, за съжаление, не стана", сподели Алексей. Според него не изисквало голям разход - трябвало да се осигурят няколко литра импрегнанти за дървесина, които я съхранявали за 4-5 години напред. После покритието се подновявало и можело да издържи векове. Не е проверявал, но е убеден че 12-те му дърворезби или са се разпаднали под натиска на времето и без никаква грижа за тях, или са изпочупени, за да може похитителите им да си занесат техни детайли у дома или по вилите." 
                                    (текст в."24часа", април 2014)









 В статията пише, че фигурите са герои от приказки. Вероятно да. На мен обаче, ми приличат на митични герои, въвлечени в неизбежното съжителство и неспирната борба-двигател между доброто и злото. Поделили долния свят с висините, копита, рога и опашки заемат основата на Дървото-приказка, по средата гледат страшно човекоподобни, гротескни, но и одухотворени лица, а животът нагоре пълзи към най-чистите човешки легенди и библейски разкази, към вярата и светлината...
 Поклон пред учения-безработен от 20 години, който въпреки "грижите" на мащеха Държава, твори и създава приказки, дарява радост, пробужда обич и възхищение. С вярата си в добротата на хората и в идеала, че красотата е по-силна от разрушението, Прекрасният Човек Алексей мисли прекрасно, вижда прекрасно и съзидава прекрасна Прекрасност.

 Вярвам!


No comments:

Post a Comment