Разговори със себе си

 

  

-Щастлива...

-Това въпрос ли е?

-Предполага се, че е констатация. С продължение.

-Да, имаш всички предпоставки и само не ми се прави!

-Шастлива.

-Браво, с правописна грешка и без капчица емоция, каква е тази точка в края?

-ЩАСТЛИВА!!!

-Защо ми викаш?

-Абеее, яяяяя!

-Какво искаш?

-Да си върна удивлението, трепета, нетърпението, вътрешната усмивка, съобщения по слънцето да получавам...

-Тая па! Кораба Майка ти пуска трифазен ток. Я се стегни, всичко ти е наред!

-Така е!

-Изброй!

-Деца - живи и здрави, калпазани, но живи и здрави, и сме заедно! Родители - моите герои! Приятели - няколко, но верни, най-верните!! Човек, който ме обича и е грижовен, и държи да има "нас". Работа, която обичам, странични занимания, които са ми интересни...

-Е и?!

-Нищо.

-Глупости!

-Кажи ти, нали все много знаеш, овца!

-Няма ти го "на небето синьото", "на морето дълбокото", на ритъма - баса, на мелодията - низходящите хармонизирани хроматизми, на езотеризма - гаранциите...

-Именно.

-Това е илюзия.

-"Обожавам" празнословене, макар и за идеи.

-Факт. Не ти се получи самоиронията.

-Факт, не ми се получи.

-Има ли избор?

-Аз или изобщо?

-Ти имаш, но Избор няма.

-Ха Ха Ха, много оригинално.

-Не е, тъпо е.

-Изказването или съдържанието.

-Фактът.

-Не знаеш дали е факт.

-Защо тогава всички стигаме до едно и също място, а по пътя си задаваме едни и същи въпроси?

-А щастието?

-Какво за него?

-Цел ли е или заблуда.

-Красива цел, която прави заблудата смислена.

-Защо ме пита тогава дали съм щастлива?

-Не съм, ти започна.

-Да, така беше. Любов?

-Нали знаеш мнението ни.

-Не искам мнение, искам истина.

-Няма такова нещо.

-Да бе.

-Същото е като Избора - иска ти се да има, защото е патеричка, но -както знаем- всичко е въпрос на гледна точка. Спомни си обяснението с тапата и сянката й на двете стени.

-Значи любовта е еднопосочна, така ли?

-Така мисля и само така съм го усещала.

-Първо към децата (те към теб не изпитват същото, изпитват зависимост, привързаност, незаменимост - съответно ти изпитваш такива неща към твоите родители, ама не е любов, а някакъв дълг...); после към любимия - интерес, трепет, някакво подновяване на кръвта, пеперуди-меперуди, но това също не е любов...

-После може да прерасне в грижа, ако се отглежда с грижа.

-А ако има разминаване във времето и грижовността за отглеждането на тази грижа някак се е раздъвкало? Има ли задна и завой?

-Ха, това си решаваш ти.

-На базата на разум, на емоционален "избор", на интуиция, на моментно състояние...

-На време.

-Моллииимм?

-"Времето ще покаже".

-Тази глупост е евфемизъм на "разкарай се" в по-директната й цинична форма. И да, знам, че знаеш.

-Тогава?

-Не знам.

-Просветление или просвещение?

-Си ли, докато живееш?

-Формулирай "живееш".

-За да го формулирам, трябва да използвам същите понятия, в които залагаме съдържание, което не е задължително правилно, дори не е задължително да е съществуващо.

-Много се размиха нещата.

-Защото са такива.

-Са каквито си ги пречупиш.

-Мхм. От къде идва "позитивното" на позитивните вибрации, при условие, че вибрацията в природата си е редуване на + и -.

-Химическият заряд, или някаква друга енергийна поляризация?

-Енергията също е вълна/вибрация/плюс и минус в консенсус.

-Отбележи си това понятие - баланс, хармония, съгласие, консенсус - това май е единственото, което имаме за отправна, че и за крайна точка.

-Нещастие?

-Зависимост, разчитане, осланяне,прекомерно търпение.

-За последното не знам дали е лошо.

-Не говорим за лошо. Говорим за "пътят към ада".

-Е, какво му е хубавото на това?

-Добрите намерения.

-И незадоволителния резултат, да не кажа унищожителния.

-Търпението понякога е единствената сила или ресурс, или "избор".

-Не върви на хубаво този монолог.

-Да, може да те хоспитализират :))

-Освен това, всичко някак се разтваря във всичко.

-Е, така де. Всичко е всичко и нищо не е нищо.

-Пак оригиналничиш.

-Не, опитвам да не обобщавам, но точно това става. Освен туй, давам и оценка, което също не е добре - на какво отгоре и като каква раздавам оценки?

-Мнение му се вика.

-Ограничение.

-Че ти си ограничена така или иначе.

-Благодаря.

-Съдиш ли?

-Знаеш, че го правя.

-Поне се опитваш да...

-Не.

-Това стана като една вибрация - нагоооре и надоооле, красота. Да и Не, нищо че смисълът е друг.

-Обичам си ги аз вълните.

-Ти си все на люлката, я!

-С тези вълни и люлки ми стана лятно и ваканционно.

-Очакванията също не са добър съветник.

-Клишарка.

-Кокетка.

-Забиваш ме в ефимерни плаващи пясъци.

-Оправдаваш се за?

-Класикът го е казал - оправданията са като задника - винаги си ги носиш.

-Колко удивително!

-Асоциациите са друга отправна точка.

-Индивидуална.

-Слава Богу!

-Не изричай Името Му излишно. Освен това, Резолюцията ти за Смисъла е много йезуитска.

-И пошла като белетристика в научната литература.

-И в ХеСеЗе няма те вземат.

-Те затва го закриха, след Енчо Багаров и Парцалев, само такива като мен, с "вишо" образование развалят нещата. А теа с докторските степени направо я съсипаха таа държава!