Мария Радева updated her status.

Marpu7gch n4aso141, 2r0g17  ·

Shared with Public

Мисля си напоследък... Ситуацията през последните години много силно ми напомня началото на 90-те, когато беше хипер, ултра, мега и пр. модерно всички да дърдорят за политика, неосъзнавайки, че изобщо не е толкова лесно. Да речем, че тогава явлението беше нещо ново, интересно и някак... обяснимо. Да не говорим, че тогава все още имаше хора, които са учили разни науки и независимо от идеалите си (имаше и идеали, да...), поддържаха ниво на комуникация, познаваха етикета, съобразяваха се с езика и изобщо - имаха скрупули, до къде, колко и как.

Дипломацията най-напред е изкуство, което изключва всякакво подценяване, незапознатост и неуважение на материята, както всяко изкуство. Защото, за да се занимаваш с изкуство, трябва да си възпитан в уважение. Да носиш уважението в себе си - към себе си, към другите, към всичко наоколо. Да пазиш и да защитаваш по всякакъв начин това уважение. Защото изкуството е привилегията да се докосваш до божественото, а това е възможно само с дълбоко и искрено уважение.

В същото време дипломацията е сложна наука и изисква изключителни качества, за да бъде на ниво, от там и ефективна.

Е, за какви политици говорим, след като да се самоопределиш като такъв днес трябва да притежаваш куп негативни качества и да ти липсват достатъчно добродетели, за да Се Попаднеш при лесните пари. Ама, хора, целта не е тази... Първо трябва наистина да сме Хора, после да се мъчим да ставаме Човеци. Защо не си гледаме съвестно заниманията, от които разбираме, а ако нямаме такива, просто да си блаженстваме и да се радваме на живота, вместо да съсипваме този на останалите? Толкова ли стремглаво сме се засилили към низостите? И кому са нужни те?

Да му се не види! Не е ли най-важно да се чувстваме добре? Не ни трябва много. Трябват ни шепа хора, с които се обичаме, още шепа, с които се разбираме и колкото си искаме интереси. Стига тези интереси - най-напред да ги има и сетне - да не пречат на никого.

Значи - трябва ни любов и малко съобразяване, което идва естествено, ако носиш любов. И стигаме само и единствено до любов. Стигаме до единственото, което има значение - да сме добри. Хора...?!