Слънцето повдигна изтънелия юрган на късия ден и заизтърсва тъмно-сивото.
Измежду протритите дупчици на доскорошния пухен мраз, се заизсипваха с тъжен звън висулки зимна меланхолия. Запрозираха все повече и все по-светли палави минути. Грохналия студ се хвана немощно за изоставащите ресни на съскащия вятър и двамата засрамено отлетяха към планината.
Утре нарисува кокиче.
Аромата на бременната с пролет земя дари света с любов.