Като клатещо се млечно зъбче на палаво дете, напрежението се люлееше из устата на подтискащото ежедневие. Тя така и не намираше смелост да го откъсне и с облекчение и усмивка на уста да признае след това колко страх от болка отраснаха и укрепнаха заради призраците на собствената й неувереност. До като един ден премесените усещания за тъпа болка, вкус на кръв, яд и сърбеж не надделяха над страха. След това остана празното пространство на липсващото зъбче, свободно-преминаващия въздух и неловкото усещане за леко фъфлене. На това място, обаче, скоро щеше да се появи нов и здрав зъб, готов да блести в усмивка, да си почива спокоен, но и да хапе, и разкъсва, ако се наложи.