Светулките в очите му бяха тъжни и уморени. Толкова интензивен живот беше водил, че не му бяха оставали дори по 200 милисекунди на ден, за да поздрави хората, които го обичаха. Ден след ден те си бяха отивали, ден след ден той беше бягал от страховете си, ден след ден всички мечти бяха изчезвали, оказа се - шокиращо неусетно и фатално безследно. Ден след ден бяха минавали и той ставаше все по-саможив и по своему щастлив. Ден след ден стремежа му към съвършенство си беше играл лоша шега с него и вместо да го освободи, го зароби в правила и режими. Ден след ден добротата, в която вярваше се превръщаше в клише и красиви думи. Ден след ден черупката му губеше блясъка си и той оставаше все по-сам.
Изведнъж лентата се завръща бясно и когато спря на мечтата той я видя - беше там, разбираща, предана и негова. Тогава светулките се бяха появили, но той дори не беше забелязал.
Примера за перфектно пълноценен -в празнотата си- живот с ужас разбра! ... и всичко се сгромоляса. Смисъла прие формата си - сух пясък, изсипващ се от длан. После стана тъмно и тихо.