Честит високосен ден. Пообърканата от това Марта, не пропусна да издефилира по подиума на колекция "Между-Зима-и-Пролет" като се опита да покаже характер. Малко смешно й се получи, защото с разкошната бяла одежда се спъна цели три пъти, съдра си тоалета - разхвърчаха се парцали, после седна, кръстоса безпомощно крака и се смя в пред-истерия, сетне пък като същинска тинейджърка се чуди как да се държи и така цял ден.
Сутринта до като се опитвах да балансирам моряшката си походка и да се добера читава до офиса, с цел да направя изживяването още по-колоритно и предизвикателно, някак си изведнъж! реших да не си гледам в краката. Защо пък в този лед и сняг да си следя краката, вместо отдадено и лакомо да зяпам срещу небето с паст като бидон, за да улавям миниатюрните шишкави топчици сняг, които падаха. Помислих си злорадо, че тая зима се отразява зле не само на моите паласки, но дори и на грациозните инак форми на снежинките. Та, зеейки срещу небето ми мина през ума, че ако някой има лошия късмет да ме наблюдава сега, сигурно би ме дарил с крайно снизходителни и съчувстващи на състоянието ми мисли и ако започна да чукам по вратите на хората, може би ще събера доста добра сума за лечение.
В крайна сметка усещането надви и разхвърли всякакви едва заловили се в плитката почва на ума ми мисли - при попадане на бучица в устата ми, езика изтръпва като че боцнат с топлийка. Рецепторите ми "виждаха" как хваналият се дебеланко се разнася като по онези ярко-цветни образователни анимации за химични реакции и се абсорбира нанякъде. Имах чувството, че присъствам на фитнес тренировка за отслабване и с явна завист ставах свидетел на настъпилото чуждо обилно потене, в конкретния случай придружено с изчезване (на това вече няма какво да му се завижда). За разлика от истинския фитнес обаче, вкуса и дъха бяха освежаващо хладни.
Успешно докопала се до крайната цел си направих най-вкусното и ароматно горещо кафе с мляко и се накичих с кривозъба, но-пък-от-сърце усмивка. Та деня започна прекрасно! Не ли?
Интересно ми е само, след генералната (по грешка) репетиция днес, леля ти Марта какви ни ги готви утре...
Но сега смятам да спра да се чудя, за да не си разтегна нещо в мозъка и да се предам на сънуващия садизъм на сина ми, който вече започна да ме налага. В задължителната програма има съчетание с масивна плюшена играчка, падаща многократно върху близколежаща-току-що-заспала майка, лакти намиращи ребра и колене потъващи в меки тъкани. Волната затова е волна - снощи имахме сцена от "Отело и Дездемона". Нощес очаквам изненади.
Хайде, отлитам при дядо Морфей да бера мартенични сили.