Колко много красота има невидяна. Колко много музика - нечута. Колко много думи непрочетени, други неизказани, още - дори не помислени, незамечтани. Колко ли сърца не са посмeли да покажат, да изсвирят своите, да нарисуват думите си, да изпеят цветовете си, да бъдат забелязани, видяни, разбрани, избрани.
Животът е скандално кратък, а ние все отлагаме, пропускаме и чакаме... Годо. После си тръгваме недочакали.
***
Красиво ми е. А на теб?
В тъмното музиката ме прегръща. Усещаш ли?
Нечия история ми шепне в ухото, чуваш ли, а дъха й пробужда унесеното спокойствие на пламъка. Бледата свещица се сепва и пропуква. Силуета на представата танцува в черно-бяло съвършенство сред уюта на голата стена. Виждаш ли?

Нали?