Казвам смекчено "често", за да не използвам по-вярното "винаги" те правят на идиот, ако позволиш.
 Прекрасното намерение да помогнеш е свързано с пренебрегването на всичко твое, за да се случи нещо чуждо, но това не е важно, правиш го, защото си такъв - доставя ти удоволствие да гледаш хората доволни. И ти е толкова хубаво да има усмивки и спокойствие около теб, че мазохистично се подлагаш под палещите и заслепяващи прожектори на иронията, подигравките, дори с унижението си ставате близки - нали участвате в един спектакъл, играете на една сцена... 
 Истината е, че когато се абонираш за скъпоструващото определение "отзивчив", получаваш бонус - скоби, чието съдържание е знак за равенство, последвано от думата "даденост". Съответно след като сам си се пристегнал до задушаване в тези кавички с осем знака, няма на кого да се сърдиш, че не си възприеман сериозно, какво да говорим за достойната дума уважение.
 Същото е и с етикета "търпелив", а ако говорим за комбинация, резултата е: "Много ДОБЪР човек беше, колко млад си отиде... Почивай в мир. От опечалените." Крайно ли звучи? По-оптимистичният вариант е психоболница, най-безболезнения - конски дози транквиланти (ежедневно).
 Хайде стига толкова! Природата ми си обнови софтуера и инсталира допълнителни екстри като "каквото повикало, това се обадило", "винаги съм насреща, но си нося и зъби за всеки случай", както и самоучители по "Не-Оцеляване-А-Живот"!