Удоволствието от прането

Благодаря на такава романтика, нали? Какво му е невероятното на чорапите? Сега ще ви кажа какво е според мен.
Най-напред цялата му връзка с водата.
После палавата пяна и деленето на мехурчетата, които стават все повече и все по-весели, подуват се, пукат се, жужат и си разказват бъбриво смешни истории.
Белотата.
Не е ли приятно да се докоснеш до благоуханните затоплени материи, току-що излезли от най-гениалното изобретение, касаещо всяко домакинство? Или да ти замирише на вятър и слънце като прибираш изпръхналите дрехи? Да ти дъхне на чисто?
Колкото до отнесено-замечтаното - не ви ли се е случвало да заровите лице в дреха на любим човек, само и само, за да усетите отново аромата му? Или да намерите шарено чорапче под леглото, което престорено сърдито да хванете с два пръста и с някак си нагласена недоволна гримаса да развеете пред лицето на наследника, който ще погледне също така престорено виновно, след което ще се засмеете, ще се прегърнете и ще се сборите на пода до като се надпреварвате кой-кого повече да нагъделичка? А не сте ли джапали боси в разхлаждащата вода през жарките лета, за да помогнете на баба с чергите?
Всяко нещо има не една хубава страна, до като живота не ни изостави...
Отивам да търся лириката в беленето на картофи.