Welcome to my world of thoughts, images and impossible dreams.





Dark-violet sound.
Teardrop-shaped hope.
Chord of silence.
Icy flame.
Imaginary presence.
Comfort as in desert ...















Wednesday, March 14, 2012

Пътуването на еднодневката към себе си


 Какво е магнетизъм? Обикновено не се замисляме за въздействието на излъчването. Не си даваме сметка защо нещо приковава вниманието ни, предизвиква интерес както никога преди, кара ни да чуем и видим без да сме планирали. Кое ни принуждава да забележим? Как начина на представяне може да контролира?
 Днес се оставих на едно предаване да ме скове като Медуза. След това се оказа, че 45 минути са изчезнали завинаги без дори да заподозра. Не чух нищо нечувано, нито видях нещо невиждано, но в тази обикновеност имаше нещо необикновено. Усещането ми беше за натрупана болка изкристализирала в мисли и спокойствие, в пределна уравновесеност, но без капка вялост и сивота. Дадох си сметка, че това което ме "подчини" беше на първо място тъгата. След това привидната и осезателна сила, доказана и от фразата:"ако си отговорен не се оплакваш" и повтаряща мое убеждение. Не по-малко увереността в "кой съм" и "защо" и смирението от безизходицата на осъзнаването им.
 Слушах го, защото говореше тихо. Бързах да го чуя, защото говореше бавно. Далеч от експресивен, засмукваше точно с липсата на жест. Нямаше танц в лицето му, затова пък разказа беше в стихията си и то точно в ритмичния си и балансиран ход. Нетърпението ми отдаде място на възможността да поспра и да разпозная съзерцанието. Насладата от собственото ми състояние след натискането на спирачката по време на водовъртеж от мисли, разписание със задачи и надпревара с времето, ми затвърди вече научен урок - не се възприемай прекалено сериозно; не възприемай нищо прекалено сериозно, защото всичко е преходно. Не пропускай възможности за малки радости, защото точно те ни различават от изкуствените интелекти, а ние все още искаме да се наричаме хора.
 Поднесох си моменти на противоречия носещи още въпроси, лабиринти от отговори и 3D mapping на аморфни истини.
 Това беше една от моите вечности на еднодневка, посветена  на най-необятното пътуване - обръщането навътре.
....
 Вече знам защо водата ми въздейства така. Аз съм еднодневка и мога да летя. Навътре.

No comments:

Post a Comment