Welcome to my world of thoughts, images and impossible dreams.





Dark-violet sound.
Teardrop-shaped hope.
Chord of silence.
Icy flame.
Imaginary presence.
Comfort as in desert ...















Thursday, March 15, 2012

Наздраве!


 Днес се сдобих с екзотичен вид и особен звън в главата. Ако бях в анимационно филмче, щях да имам ореол от кръжащи птиченца и очите ми да се въртят на 360 градуса всяко за себе си и в противоположни посоки. Но тъй като не съм, челото ми е съвсем документално гофрирано, поради факта, че го запознах отблизо с един стенен ръб. Гофрирано като тактилно усещане, но зрителното възприятие оформя образ на улейче с два надигнати високи бряга и тесен дълбок прорез в ненагледно-мораво. Как точно успях толкова прецизно да се прицеля в доста успешната работа на някой местен зидар от близкото минало, ще остане загадка завинаги. И да е имало някакъв намек за случката той вече е, буквално, избит. Сега челото ми си има ръб. За да сме в тон със стената сигурно. Няма само на цвят да го докарваме я! Зелените плочки си "катерят" с очите ми, но това явно не е достатъчно. Трябва да има по-стабилна връзка между край на стена в помещение от наето жилище и обитателят му. Има логика. Повече прилики - повече общи неща - по-здрави връзки - прекрасни отношения! А отношенията между теракота и бетона от една страна и човека от друга, са наистина ненадминати! Кой знае, може би по този повод носещата колона ще направи така, че съседите повече да не ме наводняват... Това хубаво, но ръба ме боли, чак сълзите ми се търкалят като петбойци в щафета ... Казват - пияните Господ ги пази. Аз съм от другите, логично(отново!) е никой да не ме пази. Дали да пропия, че поне да съм физически читава? Имам редица примери, че това с пияните и пазенето е вярно, но не съм убедена, че зачервилата уши от споменаване логика, ще се държи подобаващо. Пак от опит съм стигнала до неангажиращи никого изводи, че нещо това явление не ме харесва много и най-вероятно, за да ми отмъсти няма да последва собствените си закони или ще се извини с "изключение от правилото" в мое лице. Никой не знае. Но за да съм направила всичко необходимо, така или инак отивам към хладилника за поредната доза лед в торбичка за потърпевшото пространство над веждите ми, ще обърна все пак един гълток на екс с кръстосани зад гърба пръсти.

No comments:

Post a Comment