Две неща са в състояние да направят за мен това, което нищо друго и никой друг не може. Две неща, които могат да засилят пълнотата на удоволствието и усмирят жестокостта на кошмара, да поощрят или овладеят, да укрепят или опитомят първично дивите антиподи.
Едното успокоява, прегръща, нашепва, блажено уморява, взема със себе си и пречиства негативното, отмива съсипващото, избелва черното, отпушва задушаващото. Стопля предсмъртно премръзналите представи за красиво, стопява вкочанените от отричане нерви, вдъхва живот в атрофиралите от невяра очаквания.
Другото ме приютява гостоприемно в състоянието, за да му се предам, да го усетя, да го осъзная, да го премисля, да пропътувам кътчетата му, да се загубя, за да се намеря отново, да го изпълня, за да ме изпълни, да изляза сама готова - не насила, да се разпадне по мен и да бъде отнесено от вятъра на прозрението като изпепелена черупка - не да бъда издърпана преждевременно като недоносена хармония между съзнание и емоцията, като неосъзната агония преди смирението. Пази ме както в пълен сън, който - обаче - помниш само, ако се събудиш, вместо да се сепнеш.
Две неща - елемент и откровение.
Две неща - вода и музика!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment