8-ми март. Днес половината от населението гледа другата половина като осмото чудо на света. Брех, да му се не види, седя и си мисля (и после осъзнавам, че само си седя - нали така беше) защо няма татин ден. Напоследък приспособихме и натурализирахме - както купешки се казва - западно влияние, ама българския мъж - до преди това да се случи, е бил мъдър - няма специален празничен ден, следователно всеки ден е празник! И личните ми наблюдения са, че им се получава.
Мили дами, дайте дружно да се замислим, пък може и от напъните да издрънчи някое грахче с мисъл от някъде, да го отгледаме грижовно както си знаем, да го отхраним с подръчни материали - както сме свикнали, да го превърнем с много любов и търпение в голяма силна мисъл, та да ни порасне идея и да си наберем знанието - "Как да калим стоманата на егоизма!".
Но преди това ще си позволя да споделя виждането си, което е своеобразно описана случка от още топлия 8-ми март. Та. Вървим си двенки с моята дружка - аз от кога я агитирам да минаваме вече от другата страна на барикадата - много добре се разбираме и без думи, като в романите, ама тя още зрее за идеята. Ще си чакам аз, нали търпението му било майката (ето, пак майки спасителки! Що никой не каза "това му е бащата")... Както говорех преди отплесването - вървим си двете, нищо ни няма - ни пари, ни акъл, но имаме цел - оптиката, от която да си закупим очила с открит и заден замисъл - откритият: защото вече имаме нужда и задният: за да го докараме поне малко откъм ЕнтелигентноС.
Аз доста нелепо изведнъж се оказах със СD player под ръка и се сетих за Бончо с "магнета" под мишницата от древните апокрифни записи на касетки с бг хумор, чак си изпратих доза снизхождение на собствения адрес, домиля ми от самата себе си!
И както си крачим ние "под ръчичка" с тунингован вид, аз съм подхванала това ЦеДе еманципирано, а пред нас (равнение на дясно) - левенти. За протокола ще отбележа, че и двете сме прилични на вид екземпляри в изгрева на средната възраст и все още ни се случва да отразим някой и друг поглед. Вместо това - не стига, че не сме прегърнати от мъже (можеше поне днес заради повода), а държим в обятия алуминиеви кутии, ами на всичкото отгоре отсъстващите от нашата картинка се появяват в общия план, но вместо да ни подарят поне по "едно око" - все пак беше празник!!, те удостоиха черния предмет под охлузените ми вече дясна подмишница и хълбочна кост, с най-мечтания от една жена загубено-влюбен, заплеснато-посветен-на-Единствената поглед...
Последва непринуден унисонен вещерски смях от - оказа се - местонахождението на нашите купчини клетки, който наистина превърна безличния набеден специален ден в ясно прозрение за ролята на жената и тази на черната техника в Универсума.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment