Най-големият страх на страха

 Има и такива дни...
 Срещаш хора, които ти носят тъга, разочарование, обида и болка. Не можеш да повярваш на това, което чуваш, не можеш да спреш да се чудиш защо! Не можеш да се абстрахираш от ситуацията, не можеш да не я приемеш лично. После се зариваш с работа, уж за да забравиш.
***
 Чувстваш се безсилен и си безутешен, после пък ядосан и ти се крещи. Искаш да плачеш, или да се самoсъжаляваш, да задаваш въпроси, на които знаеш отговорите. Потъваш, защото се съпротивляваш. Знаеш. Въпреки това не можеш да изскубнеш лианите увили съществото ти, а те са там, защото сам си подхвърлил съзнателно и неразумно поредното парче от теб, което непентеса лакомо поглъща, не защото е лош, а защото така оцелява. Знаеш, че вината е само твоя, знаеш, че ще мине, че е "за добро", но каквото е останало от теб се разкъсва от агонизиращо безсилие. Мразиш да се чувстваш така! А никак не харесваш и тази дума "мразя"... Грозна ти е, тъжна ти е, тежка ти е. Точно сега имаш нужда да си слаб и да се разридаеш на нечие рамо, но... няма рамо, нямаш и сълзи... После се зариваш в занимания, уж за да се разсееш.
***
 Стигаш до извода, че да не разчиташ на никого е най-добре. Защото така няма опасност когато си паднал от болка, някой да те рита до смърт. Случвало ти се е стотици пъти да се довериш - всеки път все по-трудно. Всеки път неизменно и безчувствено си наранен, и всеки път все по-жестоко. После си изваждаш патерицата, опакована в същия комплект "Доверие" и започваш да се учиш да вървиш, защото уж не вярваш, че вече си безвъзвратно осакатен...

 В такива дни е важно да не забравяш кой си и да имаш търпението да изчакаш лошото да мине. Сам да не ставаш лош и да не предаваш себе си, заради всичко, което сякаш иска да те смаже. Да се научиш да се надсмиваш над такива дни, за да не ставаш техен роб и да стопяваш ценни мигове, да обричаш безценно бъдеще... Защото какво друго предизвиква тези дни, ако не страхът? А страхът е страхлив и никак не е страшен. А и разбере ли, че не се плашиш от него, сам се плаши! И бяга. Надалеч.