Назад към Отговора

Малко момиче, малко момче.
Цвят съвършен е света на дете.
Необятни вселени във малки сърца,
птици безгрижни без пух и перца.

Ние ги "учим" да раснат добри
като сеем забрава в тез' крехки души.
Те виждат, те искат, те могат дори,
а ние се губим и... тях ги боли.

Че изграждаш дете е заблуда голяма,
все едно да лекуваш йода със рана.
Големи и горди не се доверяваме!
Къде се е чуло на мъник да се даваме?!

Но вярвам, те всичките знаят въпроса,
защото волност и вяра, и чувство в едно са.
Но как да се върнем, лъча жълт да открием
и в душата пленена Нарцис да надвием?
  
Свято послание! Но не са за всеки
на дара животски най-ярките пътеки,
понеже изгаря - същ огън - таз' светлина,
ако не си с чиста по детски, безбрежна душа.