Кръст* между козунаци и бизнес

 Идат празници. Яйца, кристали, въз-жълти наелектризирани пилета в отровно-зелени кълчища, мини кокошки (модела за макета е свален от най-щастливата) в комфортни като строги нашийници полози, а топченцата на местата на очите им гледат някак безнадеждно в кротката си лудост. Дивна безвкусица, стройно подредена до искрящите чеда на химическата индустрия - боите, с които съвсем доброволно да си поемем аха-аха свръх доза от отровата "Край, здравей!", но пък я колко веселко и шаренко изглежда!
 Връзката между вярата и традицията, и тази картинка е близка колкото са мартениците до норвежкия метъл. Нейсе.
 Вече дори не се замисляме как всичко свято отдавна е изблъскано от комерсиалното безочие на непознаващите морал търговци. Че и църквата е сред водачите в класирането. Всичко е пазар, пари, пазар, пари, пари и пари. И колкото повече пострадали от пазара, толкова повече пари за едни от многото следващи във веригата - кълналите се с Хипократова клетва със скръстени зад гърба пръсти. Пък после потъркват ръце и агенциите за весели и тъжни поводи по тъжен повод. Това си заслужава едно предпразнично хайку:

Кръста сред бизнес
Празници обляни в кич    
Салмонелоза

Веселията все още предстоят, но някои вече гледат на залеза като на множество. То си има нужда. С такава реалност... Само дано нуждата е домашна. От плод и без захар.

* - Кръста като символ на вяра, не като "плюс" над купчинка