Грешна граматика на верни мисли

 Светла топка топлина обикаля кътчетата ти като сноп галещи магически нишки, които събуждат бавно вярата. Отваряш усмихнати очи и се накичваш с благоуханна красота. Зареден си намечтаваш да си достатъчно силен, за да задържиш прегръдката, в която сам нарочно се попадаш. Набираш си обещаваща надежда от претрупаните с цвят разклонени и чудати друмища, и забързано тръгваш да дириш своята пътека, където ще намериш всичко, за което си копнял. Не забравяш по пътя да се вглеждаш в хората и да се опитваш да ги разбираш, за да си помагате взаимно. Защото понякога не знаем от какво имаме нужда...