Благородна надежда за Великден

 Днес си пожелаваме да преоткрием святото, светлото, доброто и да ги държим по-близо до себе си. На всеки от нас му е липсвало или му липсва по нещо, без което продължава да живее и да търси начин да бъде щастлив. Ежедневно си повтаряме колко сме богати с други неща, как не можем да имаме всичко и е по-добре да се радваме на това, което имаме до като то е с нас. Учим се да губим и да продължаваме, учим се да разберем, че насила нищо хубаво не може да се случи. Учим се да не се предаваме, да не се крием в черупките си когато сме слаби, а да се изправяме срещу страховете си. Опитваме се да даваме всичко от себе си. Понякога се проваляме като спираме... да мечтаем... Учим се да бъдем хора. Всеки ден. Откриваме нови светове, сблъскваме се с нови предизвикателства. Ако решим, случваме си шарен живот.
 Но все пак, някъде там - дълбоко в нас - всеки има някаква съкровена празнота, която е като малка дупчица от извадено зъбче и съзнанието ни винаги е там, търси я опитвайки се да я запълни и да ни заблуди, че мястото не е празно.
 Днес пожелавам на себе си и на всички да имат спокойствието да приемат, че нещо липсва; търпението да изчакат достатъчно докато силата им дава всичко от себе си и се бори срещу празнотата; и вярата, че пустотата ще се запълни. Някой ден. Когато зъбчето е готово да се покаже.