Wind chimes

 Плътни бели облаци бяха сгушили върха в пухените си обятия. Докато го люлееха приспивно, малко по-нагоре прозрачният въздух играеше с лазурно синьото и изпълващата тишина отекваше надалеч. Току-що разбудилата се природа жужеше любопитно и се оглеждаше кокетно в безкрайното огледало на небето. Виждаше орхидеено съвършенство и танцуваше от щастие. Влюбеният свят й шепнеше стихове и растяха цветя; целуваше я и ставаше все по-топло; прокарваше пръсти през косите й и се разнасяше свеж нежен бриз.
 Едно момиче вървеше по планинската пътека и си задаваше въпроси. След раждането с всички отговори, растем към все по-трудни въпроси. Заради забравата. Но тя пък носи чара на неизвестното и предизвикателството на изборите.
 Момичето на около четиридесет се усмихна и леко продължи нагоре. Острието на върха беше раздрало меките облаци на стотици дребни късчета, които се бяха разпиляли по цялото небе. Слънцето погледна с обич порасналото си отроче - света. Скоро и той щеше да се задоми и да отгледа други светове. Дано те бъдат още по-светли и добри! Всъщност, дано най-напред - бъдат!