Лествицата на желанието

 Двамата стояха със споени ръце и не бяха там. Очите им потъваха в забравата на космосите си.
 Целувките му ревнуваха погледите им. Любовта на устните му беше онази трапчинка между плешките й, която сякаш оживяваше когато я докосваха, но сега не можеха да я имат, защото очите му им я отнемаха. Но когато те се затвориха и представата за реалност изчезна във водовъртежа на прочетените им, прозрачни един за друг желания, силните му ръце отместиха с нереална въздушна нежност падналите върху раменете й тежки кичури, докато устните му намериха страстта си и растяха нагоре - към вълшебното скрито от погледи под гъстата й коса място на съвършената й шия, където живееше лековитата топка енергия, с която тя спасяваше света си, когато се разболееше.
 До като танцуваше с дъх по кожата й, тя наклони глава от отмаляваща наслада, разкривайки оросената си белота. След това пръстите му стъпиха първо пърхащо леко, после постепенно се плъзнаха в длани и тогава целите ръце обгърнаха здравото й тренирано тяло като се срещнаха на оформения й корем, разминаха се, продължиха нататък и се увиха като живи лиани, докато не срещнаха нейните - кръстосани, и не се заключиха в тайнствен посветен в любовта им захват. Сетне страната му погали нейната и до като отпиваше жадно и ненаситно от аромата й, тя се изви гъвкаво към него. Хвана лицето му и с ласкавата страст на полет към въздух, го целуна. Сгуши се в силните му обятия и стоя в сигурното гнездо на щастието така, до като той не повдигна леко брадичката й и не я погледна отново с безкрайния си поглед. После времето се превърна в сърдечен ритъм на несъществуващият останал свят и часовете на играещи по стените сенки, осветени от дискретността на десетки малки пламъчета, бяха като музика на въображението, като ритуал на красотата.