Нишката на Ариадна

 Когато се изгубя...
Гледам красота, слушам красота, спомням си красота, мечтая красота и започвам да виждам красота, да чувам красота, да мисля красота...
И се връщам. С красота на душата.

 След време се оказва, че всичко, което е наранило красотата в душата и света ми е избутано от невидим и неподозиран пазител, и след като е простен, се разтапя в пространството на забравата ми с пожелание да пребъде като красота в душата на нечий друг свят.