Разголено пълнолуние

 Свежа нощ в новороденото лято. Типично упояващо ухание. Самотни шумове от заспиващ трафик. Пълнолунието сваля по малко от кръга си, а хиляди хора я гледат и мислят вселена от чужди една за друга мисли. На някого някой му липсва, на друг му липсва липсата му. Трети боледува от вродена незадоволеност, но не страда по здравето си, защото не осъзнава, че е в кома. Друг пие, защото няма кого да люби, следващ плаче от щастие...
 Сънуващ камион преминава и звукът му отнася със себе си нечий рожден ден.
 Единствена звезда бди над града и тъгува по спомени от планински нощи с милиони сестри.
 Хладният въздух раздига светлините на града като мексиканска вълна.
 Часът реди поезия от простота и необятност.
 Диригентът се усмихва. Докато Луната се съблича...