Спомен и днес

 
Истината ми е бяла.                                                                                      
Чиста и красива.                  
Не винаги добра.
Понякога е примирена и усмихната.
Понякога бодлива.
Прави рани.
Е, съдба...

Като не можеш да си с някого...
Обичаш го и му мислиш всичко най-щастливо. От далеч.

Държиш в обятия присъствието,
после го оставяш да си тръгне и вкопчващо прегръщаш аромата.
Напиваш се, заспиваш и с отворени очи сънуваш му мечтата, във която се оказваш странник.
Няма тежка мъка, само сладката тъга.
И спомен:
"Не искам да те пускам, защото ще си тръгнеш, а не искам... да те държа насила и... върви. И да си добре, нали!?!"

Тишина...

И спомен...
Няма тежка мъка, само сладката тъга.
Напиваш се, заспиваш и с отворени очи сънуваш му мечтата, във която се оказваш странник.
После го оставяш да си тръгне и вкопчващо прегръщаш аромата.

Държиш в обятия присъствието.
Обичаш го и му мислиш всичко най-щастливо.

Като не можеш да си с някого...
е съдба (?)
Прави рани.
Понякога бодлива.
Понякога е примирена и усмихната.
Не винаги добра.
Чиста и красива.

Истината ми е бяла.
... От далеч.