Какъв е цвета на разходката в планината и вкуса на горските плодове? На джаза, или Рахманинов, на киното, на театъра? На рисуването, четенето, на кулинарните импровизации? На разговорите, на шума в мола, на тишината навътре в себе си, на спокойните води обгърнали лотоса... Какъв е цвета на моментите "сега"?
От тъмно червеното до виолетовото, всичко е "Sepia". Приказка от цветя, библия от аромати, алманах на светлината, чувства изплуващи от сенките и капчици свръхестествено, напояващи въздуха с Космос.
Цвят "взаимно".
No comments:
Post a Comment