Бов - Скакля - Церово - Желен

 Събота - отново. Рано е - отново. Посоката - същата. Чуден ден! До тук с приликите.
На гара Бов слизам и се отправям към "Вазовата пътека" по описания от форуми. Там бил водопадът "Бовска Скакля", после се продължавало през с.Заселе та до "Зли камик". Тези места са свързани с Вазов и най-вече с написването на разказа му "Дядо Йоцо гледа". Ммдаа, много вдъхновяващо наистина!
 Слизам от влака от София, тръгвам по шосето, което е в ляво от гарата, на един плавен завой след няколко стотин метра, пред очите ми е табела с дядо Вазов и стрелка към уличка, която започва от главното шосе, на което съм и тръгва към гората. Насреща се виждат скали, някъде там трябва да е и водопадът. Улицата плавно става уличка, в дясно има къщички и дворчета, чува се ромолене на вода. Още малко по-навътре има нещо като паркинг, табели, че "Обектът е под постоянно видео наблюдене", голяма сграда, приличаща на почивна станция и край на асфалта. Насреща се вижда малка беседка. От там започва и пътеката към "Скакля". Пред последната сграда (вила, където може да се пренощува) има чешма със студена планинска вода, пейка срещу чешмата за отмора преди изкачването или след слизането. Малко по-нататък - малка картинка от приказките - мостче, покрити с мъх камъни и течаща, и скачаща по камъните вода.

 

След моста пътеката започва да се вие в плавни, но леко стръмни серпентини и така до първата спирка с открит изглед към скалата, галена от водата на "Скакля" и обратно към дефилето.

 Пейка за отдих.
 По това време на годината, казват, обикновено няма вода, но заради многото дъждове през последния месец се вижда, че макар и малко, вода се стича, дори се чува доста по-сериозно, от колкото изглежда. Няма как, акустично погледнато звука се блъска в скалите и се усилва ;). След глътка вода, продължавам нагоре с нетърпението на влюбен тийнейджър, тръгнал за среща с момичето от сънищата си. Вървя по широките зиг-зази, подритвам гъби и... стигам до пред-последната "пауза" преди платото.

Благодарение на сезона, мога да се разходя по терасите на водопада и да гледам мини-дъгите от пръските. Слушам жабите и ми става все по-весело, игриво и безгрижно. След като се огледах, напръсках, наснимах и отдъхнах, продължавам за по-нагоре. Няколко метра по-натам пътеката става пътечка, а в ляво има една скала с нещо като естествени стълбички в нея. Разбира се, ако стигнеш до там не следваш отъпканото, а точно като мен се правиш на катерач и тръгваш нагоре с убеждението, че по този начин ще скъсиш пътя и в един момент просто ще излезеш на пътечката, която - естествено! ще те отведе право на платото. Вървиш и излизаш на още една тераска, от където - към водопада виждаш почти същата гледка като от преди малко, но затова пък наистина се ширва поглед в посоката, от която идваш.

 Около теб започва да се чува нещо, което не е вода. Какво ли? Пчели. Ама прекрасно! А наоколо - скални плочи с множество процепи и дупки - сигурно тук змиите си правят партитата, от това по-подходящо място за стоене - здраве му кажи! Та моя милост се оказва в реален пчелин и предполагаем (за щастие нямах възможност да се убедя в предположението си!) змиярник. На пук на това, изваждам вода, пия като за последно и със заешки "стръвнизъм" захапвам морков! Оглеждам се за проход. Тук пътека, там пътека - няма пътека. Айде бе, няма! Не може да няма, разбира се, че има! (все някъде в планината!), но не и тук. Нищо де, длъжни сме да проверим - аз и многото ми съквартиранти в главата. Тръгваме да проверяваме. Навътре дърветата преминават в храсти, трънки и дърпалки. В един момент пишман туристката в мое лице просто изпълни един кръгом и айде обратно. Върнах се по същия път и стигнах до пътеченцето, което така високомерно погледнах преди няколко десетки минути и свих, за да го подсичам. Сдобрихме се, тръгнах по него и още по-бързо стигнах до скален отвес, дълъг 20тина метра и без никаква видимост по-нататък. Доста се бих с акъла си, но малкото останал все пак взе превес и реши, че достатъчно се направих на герой за днес. Много разочарована хванах пътя на обратно. Може би в бързането и нетърпението съм пропуснала някакво разклонение на пътеката към Заселе. С цялото си внимание се спуснах до долу, питах още двама-трима, с които се разминах за селото и местността - те бяха по-неориентирани и от мен.
 Е, не! Нямаше как планираната целодневна разходка да приключи в 10.30. Добреее. Като няма плато, Заселе и "Зли камик", няма да е веднага София! Накъде, накъде? Я малко нагоре към Бов. По главното шосе ли или покрай реката от другата страна? Избирам реката.

Покрай реката, покрай реката - хоп зад завоя - къъъщи. Ха, близо сме до следващото селище. Що пък да не хвана влака от там? Тогава видях ей това

 и като неонов билборд пред очите ми се изписа - "Всяко зло за добро!"

Вече бях в Церово. А какви мили хора живеят там! Благи, усмихнати, спокойни и услужливи!
Гарата в Церово беше в обедна почивка за пет часа. Идеята да чакам два часа и половина за първия влак към София не ми се понрави.

Помотах се, понапръска ме съвсем лек, любим!, но за съжаление краткотраен дъждец, погледахме се с невените, които бяха на мястото на първи коловоз

и отново тръгнах покрай реката към Желен. Е, не е като да се разхождаш по билото, ама никак не е за изпускане и такова походче. Вили и къщурки накацали тук-таме. Реката си дърдори, плодовете си зреят, насекомите си купонясват!

 Хиляди пеперуди, хора, такова нещо не бях виждала! Красота! Летящи цветя! (В случая - цветя върху цветя :) )

 Стигам заветния въжен мост, но тъй като не знам точно къде съм и колко време имам до спирката, не го снимам. Оказва се, че бетонирана пътечка след моста извежда точно на линията, а насреща е и гаричката. Мила и усмихната кантонерка ми написа билет от кочан. После гледах как се правят къртичини и само дето не се целунахме с къртика, язък не стана!

 Малко джанки, малко зяпане в детелините и край на съботната разходка! :)

Чудно е да се ходи по нови места! Ама НАИСТИНА!

 
Е, до следващите такива! :)