Thursday, July 25, 2013
Джаз в БНР и още нещо ;)
Уговорка за виждане. Час и място на срещата. Срещата. Бири без риба. Обаждане от приятел за концерт. Плащане не сметката и тарам-паджик към БНР, където ще бъде свирнята. Не знаех точно в кой състав, но Христо Йоцов беше името, което ни заведе там.
Влизаме и започва представянето на трио "Здравец". Името спонтанно плъпва покрай сценката по посрещане на единия от членовете - Христо отива на летището кукцукайки, заради проблем в тазо-бедрената става, за да вземе кацналия Марио Станчев (пиано), който е с привързана ръка. За да не се цепи от колектива, басистът Димитър Карамфилов вероятно е направил опит да си извади око, например. Независимо от пред-концертните перипетии, двата часа в залата бяха напоили атмосферата с музика, хумор и общ дух. Споделянето на каквото и да е с подходящи хора винаги зарежда точно толкова, колкото и самото събитие, не е ли така?
Музикантите изпълниха най-вече композиции на Марио Станчев (най-вече в 9/8! ;) ), а той изрази благодарността си на Христо Йоцов заради възможността да се вихри без да се съобразява с наложен формат, както е по фестивалите обикновено. Представянето на творбите в "Под-жанровия концерт" усмихваше публиката, а изражението на музикантите по време на изпълненията направо ни засмукваше в един друг свят. Клиширани думи, но отвъд навика да се свързват с досада и нищо повече, личното ми мнение е, че жужащото усещане за особено електричество в студиото беше всеобщо. После си говорихме с Боряна (приятелката, с която бях), че почитателите на класическата и джаз музиката имат някак подобно одухотворено излъчване, както и поп-рок-денс феновете също поделят нещо общо. Лично на мен ми направи впечатление, че имаше доста инвалиди. Силно ме обгърна чувството, че музиката им дава повече от колкото което и да е традиционно лечение. Те се усмихваха и изглеждаха щастливи. Това ме зареди не по-малко от самия концерт. Дано и слушателите из България да са усетили поне частица от студийната атмосфера!
След това се отправихме в дирене на подходящо място за разбор. Добре, че се видяхме с приятели, които от пет години живеят в Испания, та да ни заведат на неподозирано място на пъпа на София - "Клуб Апартамент". Представлява наистина многостаен апартамент, като всяко помещение е зашеметяващо арт, стиловете различни, музиката също. Можеш да си седиш на сладка приказка без да консумираш, да си избираш музиката от мак-базираните им системи, да потъваш в меките и комфортни мебели и въпреки широтата и пространството, да се чувстваш уютно. Очарована съм от мястото и горещо го препоръчвам! Намира се на улица "Неофит Рилски".
Много приятна нощна разходка към къщи и пълнота от споделената вечер с готините хора!
Безпаметен сън и красиво утро, даващо началото на още един колкото рутинен, толкова и различен ден! Давайте да го изработваме и после да го оцветим неповторимо с веселите краски на лятото и живителната хладина на вечерта!
Да бъде вълшебно!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)



No comments:
Post a Comment