Хора, ако не ви е наложително или не преминавате цялото трасе Ком-Емине, моята препоръка е: не минавайте от там! Майтап бе, всеки си преценява :) Аз само ще разкажа личните си впечатления.
За Издремец и Тръстеная разказвах преди известно време - там нещата са прекрасни. Тръстеная - Лескова обаче ми взе тока. Не физически, ами психически. Сечища, болни гори, лунни пейзажи, перфектни живи декори за трилър. Как може така да се унищожава, не мога да разбера. Подтискащо, грозно, тъжно. Имах усещането, че останалите все още дървета се накланят и пищят за помощ, но са толкова изтощени и уплашени, че направо падат върху ми...
Спасителна гледка, която да ти отвори душата, макар и за много кратко!
По едно време, на една отворена местност има много пътища - виждат се отдалеч. На този най-вляво, не едно изкачване със завой има вода.
Горе-долу 5-6 часа до Лескова, която функционира. Държи я собственик на пасището, което е на огромна площ над самата хижа. Бойната лелка Елиф - домакин - с тениска на Металика, с доста липсващи зъби, но усмихната, мила и безкрайно приказлива, разказва за историята на хижата, била някога училище и понастоящем - любимо място на ловните дружинки. След кратко зареждане с букова вода се разделяме и по маркировката "Ком-Емине" се продължава нататък. Не след дълго вляво се вижда Ботевград. Напред в далечината е Мургаш. Но непосредствено преди това се забиваш в поредното сечище с още по-призрачен вид поради все по-оскъдната светлина преди залеза.
Бивак и сън. На другата сутрин - посока Мургаш. Вода между Лескова и Мургаш има само на едно място в едно дере, в дясно от пътеката, но не става за пиене. На около 5,5.30 часа ходене през подобни смазващи ме емоционално пейзажи, които ми се отразяват и на физическото състояние, естествено, насреща се перчи Мургаш. Точно на тази тераса преди последното изкачване се открива гледка на всички страни, там е и разклона за Витиня. Не ща и да си помисля да се катеря на Мургаш. Подсичам по пътеката и тръгвам за прохода. До маркировката има и табела, че след 20 минути ще се пие вода. Така и става :) Прекрасна, живителна вода! Кратка почивка, едно стръмничко изкачване и Зла поляна. От там нататък още много плавни изкачвания за да се слезе ;) на Витиня. Прах, сечища, къпинаци и нищо красиво по пътя. Поне се нагледах на стъпки от всякакви животинки. Въпреки мизерията наоколо явно има популации, за щастие! Започва постепенно слизане и след около 5 часа (от разклонението) - хоп Витиня! По пътя има водичка - кладенче с беседка.
Цъфваш на Витиня, срещу теб е горското и един шофьор казва, че преди 2 месеца са затворили пътя към Ботевград, а най-близкото село е на 7 км, от където не е сигурно, че има транспорт, но поне е на последната фуния на прохода, където спират автобуси и при повече чар и късмет, може да те вземат, ако не - ти трябва още повече чар, не! трябва ти истинско чудо, за да те качат на стоп. Идеята никак не ми се понрави и вече ми се прибираше много спешно! (Какво е положението с транспорта от туристическата спалня, през която не минах - нямам представа). Тръгнах към друго село - Горно Камарци, (6 км) от където по принцип има маршрутка. В случая тя беше пропуснала да влезе в селото, спряла на разклона, (още 3 км) и подминала. Как да не ти стане леко на душата, че си някъде без шанс за прибиране?
И както мъдреците казват - всичко идва на време, само бъди търпелив. Какво търпение бе братче, на мен вече ми беше все едно... И след като приех в себе си, че нещата са такива и няма да си спя в леглото тази нощ, О! ИСТИНСКО ЧУДО! - появява се такси?!?!!?!?! Мираж? Не, все пак. Оказва се, че не работи, а шофьорът с жена си, си се прибират в София. Явно окаяното ми изражение и безкрайно широките им сърца променят съдбата в моя полза, качват ме и след 30-тина минути, безкрайно благодарна!!!!!!!! съм си в София.
Едно е сигурно - няма да повторя този маршрут!
:)
No comments:
Post a Comment