Рилски езера

 Такааа.
 Най-накрая идва дългоочакваният момент за Рила. Като един виден Карък се информирам за времето, което щяло да бъде предимно... преобладаващо. Точно такова го даваха и като бях тръгнала за морето в края на юни, когато заради преобладаването на дъжд и вятър, една седмица не си показах носа навън! С подобни подозрения дооправих раницата и на следващата сутрин се качих на влака за Дупница. Там ядох най-вкусния варен геврек на света и се качих на автобуса за Сапарева баня. След 20-тина минутки бяхме в центъра на курортното селище, на самата спирка имаше маршрутка за Паничище, чиито шофьор ни одра кожите доста уверено, може би защото знаеше, че друг превоз скоро няма да има. Както и да е. Качи ни до лифта и за мое щастие не ми се наложи да се тътря, навивайки си езика на лакти поради товара и нагорнището. Съвсем скоро и без усилия се намерих на над 2000 метра (голяма туристка съм, няма що! От най-големите!!!). Удавих се в тишината, с която - както една приятелка казва - се чудиш какво да правиш. Все пак се усещаше вибрацията от движението на лифта и мъркането на мощните двигатели, задвижващи въжетата. Лек ветрец, по-скоро освежаващ, от колкото притеснителен и малко по малко отваряща се гледка. Обещаващ терапевтичен ефект, така нужен след "Тръстеная-Лескова-Мургаш-Витиня".
 Тъй като никъде не намерих актуална информация как стоят нещата с бивакуването, точно по поръчка се появява полегнал на кълка препичащ се парков служител, който внася яснота, че принципно сезона за бивакуване е 20 юли-20 август. След това уточнение поемам към старата хижа "Седемте езера". Работи през по-голямата част от годината, с изключение на зимните месеци. През март вече приема ентусиасти.
 Първото - "Долното езеро" се намира под хижата. Оставям багажа и истинската разходка започва. Пред самата къщурка е "Рибното езеро". (В Рила "рибни" езера да искаш...). Има маркировки на кило и дори някой много да иска, няма шанс да се обърка. Да не говорим за пъплещите хорица, точещи се в шарени нишки по пътечките. Следват "Трилистника", "Близнака",

"Бъбрека",

 след стръмно изкачване "Окото" и най-горе - "Сълзата".
Времето не излъга мрачните ми подозрения, но все пак се задържа, давайки възможност да се завърши започнатата обиколка. Както се казва - всяко зло за добро. Светлината и пейзажите се променяха всяка минута, и "красота дебнеше отвсякъде" :).

Започна да вали. Любимата ми миризма на намокрен от дъжд камък, тук беше още по-въздействаща и подсилена от цялата обстановка, въздух, адреналин, височина...
Боровинките боядисаха не само пръстите ми, но и устата, пространството около нея, както и (НАЙ-ВЕЧЕ) зъбите. Като се видях после сериозно се уплаших - приличах на гримирана за зомби-сцена. За сметка на това пък беше толкова вкусно и освежаващо...

Пак игра на светлина и много, много нюанси и цветове.

Все по-нагоре.

Все по-ароматно, внушително и величествено.

Дъжд, мъгла и ретроспекция - четири часа мотане и влачене по циркусите. Езерата, инак, могат да се обиколят за около два.
Обратно към  хижата. Приключения с дъждобрани. Още дъжд.
Крайна цел достигната. Аспирин. Сън. Бурен вятър и резултат:

А как ли щеше да изглежда, ако имах с какво и още повече, ако можех да снимам, а?...
Въздухът след буря е несравним, както знаем :)
А пълнозвздната нощ е още една изпълнена мечта. Млечният път! Не можех да повярвам, както никой не би ми повярвал, че го виждах за първи път...
Утро.

Който иска да ходи до Мальовица в това време, аз оставих този план за по-стабилно време. Както казват планинарите: "Тръгни си, за да се върнеш!". По живо по здраво след двучасова разходка надолу през Паничище

 слязох до Сапарева баня. Очарована съм от това градче! Китни дворчета, кокетни къщички и усмихнати хора! Чисто и приятно. Водата - да й се ненапиеш!
Геврек от Дупница и автобус към София.
Пълна програма!
Ех, Рилааааааа...