Нещо си в червено

Рецитал.
Неочаквана фигура на рояла.
Великолепен концерт.
След финала глътка въздух насаме със себе си.
Вътрешна тераса с липсващ вълшебен изглед.
Само осиротели мисли.
Мисли за последната подарена емоция.
Голите ръце на перилата и тялото, прегърнато от галещия плат на рядко обличаната кърваво-червена рокля, играят на стрела, устремена от погледа нагоре към необятното.
Пианистът, появил се беззвучно, съвършено покри стрелата в червено.
Не очаквала, но без капка изненада, Алена се притисна неуловимо, но всецялостно взаимно.
Този повей към плътното съвпадане Знае с цялото си същество.
Години самовнушения не потушиха бушуващия в дълбините огън.
Приемането само вдъхна нови сили на спящия безкрай. И ето, той се събуди все едно от мигновена дрямка и всичко продължи космически естествено.
Тя леко обърна страна, за да я вгнезди на сигурно и уютно под брадичката на музиканта. Времето затаи дъх.