Първи май. Ден на труда, ден Великден, или къде е скрит смисъла в един обикновен ден.

Дъждовната тишина.

Надсвирването преди зазоряване.
 
Даровете на земята и сладостта на усилията.

Обгръщащата прегръдка от тревичката, от глухарченото парашутче,

от напъпилите топчести божури,

 от нацъфтялата градина и акациите наоколо,

 от преминаващия люляк, от наперените смокинови листа и крехките лозови деца,

от пращящите дървета в огнището, живата къща, наситения с аромат лековит въздух,
от жужащите ципокрили, от антенестите важничещи тромчовци

от гоненицата на слънцето с дъжда, милувките на капчиците, силата на обичта, смешното на маловажното цупене, притеглянето към принадлежността... хм, а иначе е Великден. Без нито едно боядисано яйце или омесен козунак. Само с преживяните символи на цялата жизнеутвърждаваща идея. В един Ден.

Ден обикновен :)