Споделени мисли за... банята

 

..Ами добре де, ще го изтърпя. Все пак е само седмица без баня... Все пак е море, обичам море, не съм била на море от... няма да кажа от кога! в-скоби- от 10ти клас! в-скоби- дори не можете да броите до толкова!

Да, ще видим.

...

Морето!!!!

Ха!

Многоточие?

Кво за банята?

Чакай сега малко...

Пауза.

Генерална пауза.

...

Една нощ на плажа.

Изгрев.

Някаква странна вътрешна тишина.

Замижавам. Оранжево ми е.

Отварям очи.

Зрение

Шок! К'ви са тея цветове, от къде наизлязоха?!

Разбуждаща "баня" в море, което не помръдва. Все съм си мислела, че ми е ясно понятието "като тепсия". Е, нямала съм и представа!

Все съм си мислела, че ми е ясно какво е "чиста вода". Е, представяла съм си, чувала съм и как в Гърция си виждаш ръцете под вода. Много хубаво, браво на Гърция! Ама тук влизаш до ушите и продължаваш да си виждаш пръстите на краката. Ако влезеш с падъла навътре, чак там, където се сменя цвета на морето, където водата сякаш става по-плътна и лъчите на слънцето спират да се пречупват както до сега и да пускат зайчета към разкошните огромни медузи, тъкмо оцветили в лилаво-виолетово чадърите си, дори там все още се вижда доста надълбоко - въпросните медузи дълго се спускат под погледа ти, преди да изчезнат.

Обратно на брега, има-няма до раменете, някакви рибки любопитстват. Натрапник си, ама нямат против, споделят, защото това трябва да се види и от неморските обитатели, пък дано им дойде акъла и започнат да се грижат, или поне да не пречат на това чудо природата да си върши чудесата, не въпреки човека, ами естествено, давайки с пълни шепи! Общувайки! ... Още пасажи.

Баня?! Чакай малко де, има време да се притесняваме за липсата ѝ...

Слънце. Не прежуря, просто гали. Обича ме и ми разказва. Разбирам колко съм изтървала. Добре де!... Не ми натяква, успокоява ме. Всичко е наред. Всичко сега започва. И то много интензивно. С всичките си чудесии.

Скали, нешънълджеографикска флора и фауна, райски местенца, много далеч от рекламираните рифове, но неотстъпващи им по абсолютно нищо. На около 200 м3, които не знам колко не-толкова-много-тона вода са, има толкова растителни и животински образци, колко няма и в аквариума в Тексас.

Плажът си е там, аз си казвам, че ни чака, но той не чака никого. Той Е. Ако искаш - заповядай при него, само можеш да научиш. И колкото повече "заповядаш" там, толкова повече научаваш. Той няма нужда от теб, напротив, много си му е добре и без теб, но ТИ ИМАШ НУЖДА ОТ НЕГО! От това "нещо", в което се включваш като в трансцедентална мрежа, като в някакъв наивен бозян филм за нереални безоблачни дни и целокупно добро. Само дето нито е бозян, нито е филм.

Смирение.

Тих възторг.

Благоговение.

Цялата палитра (не само) цветове:

Оранжево небе. Розово небе. Синьо небе. Сиво небе. Бяло небе. Червени облаци. Бели облаци. Липсващи облаци. Червена луна. Жълта луна. Бяла луна. Безлунно небе. Черно на сребристи светещи дупчици небе. Зодиаци и съзвездия. Млечен път. Нощно беззвездно небе със светещи облаци. Черна вода със светещи тела, прозрачна. Синя вода, прозрачна. Зелена вода, прозрачна. Бяла пяна. Пухкави вълни. Многоцветни синьо-зелени водни тела с гъсти бели гребени. Бряг с мидена покривка. Същия бряг без нито една мидичка. Нощи със светулки (това е вече описано), нощи без светещи бръмбарчета, но пак така магични. Чайки, които виждам за първи път... Тихо! Благодаря! Гларуси. Корморани. Щъркели? Мдаа...

Равен, неопределим хоризонт с кръстосани цветове в координатната система - горе дясно е почти същото като долу вляво, по другия диагонал - също. Някакво страхопочитание се разгаря в мен, не, не е от сега, то към природата няма как да си с други чувства, но сега тя не е просто някъде там, ти си в самата ѝ прегръдка, ти си част от пулса ѝ.

Залези с всички цветове и бавно затъмнение като в епос.

Какви гледки, ах, какви гледки...

Не се вижда вече.

Огън и бъбриви искри. Лют, но прегръщащ дим. Взема те в обятия както всичко наоколо.

Нощта засилва други сетива. Но дори да се отключват провокирани, остават будни и изострени и след това. Дълго след това (ако имаш желанието и дисциплината, т.е. желанието да запазиш усещанията си).

Обоняние

Ухания. На море, но без водорасловия натрапчив дъх, просто свежо, чисто, младо море! И аромат на дърва. На опушено. На "твое" в спалния чувал. На "любимо" до теб, наоколо.

Аромат на лято - сещате ли се как мирише по цикадено време? С един такъв оттенък на пушек, на жега, на... на лято, бе! И като казахме цикади - сещате ли се колко пък хипнотизиращо звучат?

Слух

Вълни в много широк динамичен диапазон - от приспивно-шептящи, до боботещо-плътни. И с много изявено панорамно движение, което си беше поредния разбуждащ шамар. Винаги съм си мислела, че вълните просто се разбиват и си ги чуваш в центъра. Нищо подобно! Добре, че си затворих очите един прекрасен ден (и това не е просто словоформа, имам предвид буквално прекрасен ден), ненаситила се на образи и цветове, но все пак, решила да попивам, концентрирана в приоритетно сетиво. Затварям очи и веднага се облещвам обратно. Пак замижавам и пак се стряскам. При третия опит задържам внимание и постепенно се отпускам върху поредното неподозирано "откритие". Вълните не са просто 3-5-20-метрови гребенчета, които виждаш пред теб. Вълната е... мексиканска. Тръгва от едната посока, минава през средата и продължава в другата. Няколко пъти така и след това обратно. Не успях да уловя зависимост на смяна на посоката. Не ми достигна търпение да остана достатъчно дълго, просто трябваше да споделя. Веднага! Като малко дете, открило, че кучешкият език е мек и топъл, че сладоледът е студен и вкусен, че желираният бонбон мляска, гъне се, разтяга се и е сладък... Очевидните неща, току-що открити са си открития и това не ги омаловажава, просто защото са закъснели! Напротив, трябва да бъдат поощрявани. От самите нас. Заради самите нас. Всяко малко, голямо и още по-голямо откритие си е представяне пред един нов свят, който - щом вече си го помислил - е готов да ти се разкрие и да бъде! И то специално за теб! Да, толкова е просто.

Замисляме ли се колко огромна е силата на един звук, който обичаме, но - както всичко останало - минава към "подразбиращи се"? Колко пъти сме си давали сметка дали, а после - до колко (а посоката е ясна!) се променяме само след няколко секунди смях?

Това е точно толкова мощно жизнеутвърждаващо средство, колкото водата, колкото музиката! Смехът там е силен, чист, дълготраен и постоянен активен присъстващ член. "Там", защо "там"? То е вече тук. То е с мен навсякъде. Онова "там", Корал с всичкото си, е като покълнала семчица на Дървото на живота. Да, много високопарно звучи, но намирам за полезно клишетата да бъдат използвани за описване на реалност, а не да са граматически формули, с които някой се прави на някакъв при определени условия. Тази семчица ми е много любима. Като собствено зародишче на една любов, която само една майка познава. Безусловна и завинаги!

Вкус

Глътка цивилизация с разходка за сладолед! Най-великите "сладоледи на клечка", които се ядат задължително чифт - който каквато комбинация предпочита. Глътката е достатъчна.

Хайде, обратно към дивотооооо! А там - доматът е по-вкусен, рибата е съвсем различна от познатото замразено-размразено-изпържено-разпаднало се нещо! Къпините - от храста, джанките, направо мед! Смокини като юмрук. Орехите още само ги гледаме. Наровете се наливат. Бирата прави "псссс" като влиза в гърлото. За динята... ох, за динята трябва да се пишат оди! При всички положения, после следва - цитирам - Синият Аспирин.

Осезание

Докосване - галещо, игриво или даже грубо; топло, или разхлаждащо - от водата; знаете ли какво е "охкава пътека"? Ще ви покажа като се видим там другия път; да седнеш върху топлия пясък и да се покриваш със ситни милващи те песъчинки, е едно от най-приятните летни усещания; натиска от камъка, който те смъква до дъното на скалите - ехххаааа!!! <3; прегръдките...; разходките по плажа, ходенето по скалите - е, от това по-добър масаж на стъпалата и по-истинско закаляване... "кой, кооой ще ми кааажееее... и усмихвааам се дааажее".

Равновесие

Навеждаш се напред, все едно да си хванеш пръстите на краката, но в последния момент залиташ наужким, за да се гмурнеш наистина във водата. Значи - губиш го равновесието си наужким, за да намериш онова, другото, душевното равновесие. То е тук. То живее тук. Тук му е стабилното положение. Тук му е нулата. Тук е измислена думата хармония.

Абе... не беше ли мисълта за банята?

За кое?!

Бях забравила.

Я не ме прекъсвай!

Цяла палитра изживявания

Приключение, но в същото време медитация. Ах, каква медитация! Без мисъл, без време, без багаж… Истинска. Както го описват по дебелите книги. Тук разбираш какво се има предвид. Тук разбираш защо в града не ти се получава баш.

Тук СИ.

Простичко.

Включен. Или по-точно изключен! Принадлежащ, но свободен.

Цяла палитра състояния

Що е въодушевяващо спокойствие? Ми то звучи като оксиморон. Равно като във вана море, но с живостта и лъчезарието на игриво малко дете. Като се обяснява е смешно и достойно за подигравки, като се усети - знаеш, че е така. 

Не те свърта. Не можеш да не правиш нищо. Точно там, някак, ръцете сами започват да създават, съзнанието да произвежда идеи, разумът да ги развива и пак ръцете да затварят кръга с произведения на човешкото въображение.

Цяла палитра хора

Бързо се познавате. Или веднага се вписваш, или никога няма да успееш, защото това не е нещо, което се учи. Това е космически калъп за определени чувствителности. "Калъп" звучи не добре, но как да опиша подобие, светоусещане, разговори без думи, разбиране с погледи... Добре де, не калъп, а любов.

Не че другите хора, които не остават, не се връщат, или нещо не им достига там са лоши, напротив! Просто са други. Просто са за другаде. И е добре всеки да бъде там, за където е. Докато (ако) му дойде времето да е тук.

А като си си на мястото, ставаш многоточие. Ставате многоточия с (поне) една обща точка. Тази обща точка от прегръдката с Твоя човек е последната завъртулка, преди да затвориш осмицата на безкрайността.

НещоТО Корал е като Бах - могъщ, но без претенция. Съвършен, но скромен.

Съвършенство, да.

Без баня?!?!?

ДА!

Абсурд! Бах, плаж и баня в едно и половина изречение... Кощунство! Но и не е. Или нещо е съвършено, или не, без значение от контекста, съдържанието или сферата.

"Животът е… "

Аз тъкмо започвам да събирам набор от точки за моя! 

Но вие не идвайте, много е заразно! Пазете се, крийте се, смачквайте се, страхувайте се... то с всички избори се свиква, а с извинителните, в които винаги намираш оправдание защо да не направиш нещо, от което да се почувстваш добре - най-бързо. Съвсем скоро дори не ти се иска да си... жив. И успяваш. Не си, просто си живуркаш. Ама, верно - не идвайте!! Гадно е. Смехът може да е изтощителен, музиката - на живо и по желание, водата - солена и мокра... Освен това, веднъж като отидеш, вече не можеш да се върнеш (назад). Издълбал си си го в душата с клечка от плажа, станала част от тримачтов кораб, който е вече лампата в кухнята. Край! Донесъл си си морето вкъщи. Не стига това, ами си се оставил в песъчинка, рапанче, мидичка на връв, в пепел от огъня барабар с песните му вътре; в отлетяла искра като фенер, носещ желанията ти; в хоризонта, откъдето излиза червената луна; в погледа към Емине, Маслен нос и полярната звезда... Ужас!! Не, не, не идвайте!! А НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ НЯМА БАНЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!!!!

--------------