Мелник

     Започвам градски туризъм, тъй като тази сфера тъй ми куца, че изобщо не може да тръгне.Още повече, че като излезе някой свободен ден, мойта мисъл, цел, планиране и реализация е в Пловдив и всичко останало, съответно, "не може да тръгне". Но си помислих, че ще е хубаво поне да редувам любимата дестинация и с други интересни местенца. Заключ, златен ключ, фър на небето.  

     Мелник. Много, много симпатичен, уютен и с дух. Със скромните си горе-долу 250 жители, това е не само най-малкото градче у нас, ами и мястото с най-много паметници на културата - казват, 16. Поради тази причина е обявен за културно-исторически резерват и за град-музей. Обикаля се в бавно темпо за около час. Можеш да си нафантазираш хиляди истории, вдъхновени от възрожденската литература, да си представиш най-личната мома, показвала скромно къдрица зад пердетата на централната къща до пощата (в момента покрита за реставрация, надяваме се), или най-желания ерген, разхождащ се с "костун, връзка и бастонче", по калдаръмената улица надолу по реката (в момента суха) и после нагоре от другата страна, събиращ погледите на кандидатките и шушуканията на млади и стари. Или пък в по-нови времена, дедо Пешо, още хлапе, се крие зад ъгъла на същата поща и гледа току-що уволнения войник да целува току-що завършилата  гимназистка. Изобщо - романтични времена, които много лесно можеш да си доукрасиш тук. 

    Разбира се, буквално на всяка крачка,  продават легендарното мелнишко вино във вероятни и невероятни вариации, като личната ми препоръка е да се ограничите с класическите сортове и видове. А за истинска смокинова ракия-амброзия, питайте дедо Пешо, той ще ви каже къде да идете :) 

    Навръщане се отклоняваме леко към село Влахи. Преди известно с горяните си, сега - с развъдниците на каракачански кучета, кози и овце. Идилично местенце с чудна природа.