Кюстендил

Втора цел. С екстри. Тръгваме към зоокът "Алис" в с. Лесковец. Там се разхождаш свободно сред животинките. Почувствах се сред голямо задружно семейство - най-напред в птичия двор на Андерсен, след това сред вълнестите посестрими. Срещу 10 лв. за възрастен и 5 за дете, можете да си направите терапия сред пернати, чифтокопитни, домашни, екзотични и диви представители на фауната, докато флората още се чуди да се буди ли, да дреме ли. Пропуснах да споделя синтезираните си впечатления от отсечката София-Лесковец: Всичко се чупи в металургичен Перник. Блутут-а даже. Минаваме през Радомир. Един приказен графит на училището по пътя, ме накара да се зазяпам и да не ми остане време да го снимам - момиченце с четническа униформа и фанфар от онези, на които свирехме в училищните оркестри. В другия край на картината - усмихнато слънчице като от картичките по наше време. 'Ма много хубав този Кюстендил! След моста, в самото начало на центъра е театърът - голям, хубав, с широко площадче отпред. Ако и отвътре е толкова обещаващ, колкото отвън, актьор в кюстендилския да си! Главната напомня морски курорт. След още някоя и друга седмица, цялата алея ще е като шпалир от капанчета. На площада - младежи, млади семейства, аристократични възрастни дами на разходка, друг сой компании по анцузи, магазини, магазинчета и магазинища работят с пълна пара в събота. Джамия за реставрация, ресторантчета, битак, книжен пазар и минерална вода. Стръмни улички водят до пътеките към Хисарлъка. Тази панорама и целия скат ми напомня за моята Провадия, само дето тук няма отсрещна скала, а седем планини една зад друга в ясно време, каквото сега не е, въпреки слънчицето. Голяма тази крепост. много исках да се кача по едни стълби, по които не бива и още ме е яд, че не се... Едни огромни делви ми напомниха за една лекция от преподавателя ми по дирижиране и след това от специалист по акустика - как в стените на катедралите едно време са вграждани гърнета за акустичен ефект, било то и по-малки. Непосредствено под частично обновената през 2011-та крепост (сигурно е много красиво вечер, когато всички кули и стени се осветят), се намира затворения за ремонт зоопарк. Тъжна гледка, но - надявам се - за добро. Кротки животинки преживят, вързано куче дреме, някакви пилета звучат не-много-весело. Ицомир се сеща, че наоколо била секвоевата горичка, за която изобщо не бях чувала. Как няма да отидем, една на 6 км. е! И добре, че! Вълшебно място. Макар да е малка и млада, поещението ѝ не е за пропускане. Намирате ли се в този район, непременно да отидете до Ючбунар! Три от дърветата са на около 120 години, от местния лесовъд Йордан Митрев, който се смята, че е получил семената от негов приятел моряк, който му ги е донесъл от Америка. Е, тва, ако не е пълна програма! Е, имаше идея да ядем сладолед в Дупница-с-извинение, но си оставихме това допълнение за друго пътуване.