За светулките

 

Та за светулките.

Като една от най-лелеяните точки от списъка с дефицитни преживявания, понапълнил някои депа още в Панчарево, светулковият бенд се отприщи в най-магичната си сила в горичката на "Корал", където тези вълшебнинки са като подробен интерактивен планетариум на висока скорост. А най-зашеметяващи са моментите, в които проследявайки някой светул устремен нагоре, го загубваш някъде сред звездите, облещени над дърветата. И това на фона на олюляващия медитативен звук от вълни и уханието на липа (говоря за средата на юни, когато лятото е младо, свежо и богато). После седиш и с лека сянка на тъга си задаваш разни въпроси за живота, хората и... моловете По-сетне, обратно в "планетариума" някакъв безгласен мой смисъл като лъч звънва в епифизата, обгръща ме и осветява вселенските (ми) подразбираемости...