Многотичие. Точка две

 Наметнати с нощни цветове след мекото оранжево-розово на изпращащия ни залез, малко тъжното, но огроооомно лице на Луната - от дете се чудя защо е толкова смълчана, бледа и замислена… - ни посреща и наблюдава, надигаща се бавно тооочно пред нас! А тази нощ, восъчното лице е особено топло! Все със същото изражение си е, но единствено и достатъчно в теменуженото горе, открояващо се с достойнството на аристократ, осъзнаващ значението си. Съпровожда ме. Тръгнала съм накъдето ми е мястото