Видин, Лом

След Гургулят, нямаше как да не се иде до Видин. Още повече, че улицата, на която живея е на името на водещият капитан в отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война ( Българско военно чудо: Героичната отбрана на Видинската крепост - Последни Новини от DNES.BG ) .       Освен, че е далеч и че преди години се бях запознала с една мила дама, която каза колко много ѝ липсва родния град и от години не е ходила там, нямах никаква информация, нито лични впечатления.         Едно пролетно, едно слънчево, едно такова, точно за разходка. И пътят един такъв - на дупки и с тежък трафик. Кафето чак във Враца, ама пък с гледка. Тито вика - "навръщане ще минем по друг път". Ми добре. И да не е, няма да забележа, но още не знам, че не съм права.       Продължаваме смело и свежо напред, няколко дупки по-нататък, бялото ми яке е на пръски и петна от кафе, ама пък навън е едно пролетно, едно слънчево, едно такова, точно за разходка :)        Дърдорим си по пътя, хилотим се и още два часа по-късно пристигаме. Първо впечатление - брех, голям град! Второ - и хубав. Трето - Дунава по-скоро зеленей. Отправяме се право към Баба Вида, затова сме дошлЕ. Няма как да отидеш за "набързо". Обиколката, без да се заплесваме, е не по-малко от час. Внушително съоръжение. Строено върху древноримски основи от II-ри век, си остава с основни функции през вековете (Баба Вида – Уикипедия (wikipedia.org). Историята никога не ми е била сила, поради слабата ми памет и многото данни в таз нАука за помнене. Друго си е, обаче, като си на мястото. Само един поглед и едва-ли-не възстановките започват сами. "Царската" стая е колкото средностатистическа кухня. Филмираните епоси внушават разкош, който не е бил твърде характерен за вдъхновителите на въпросните касови продукции. На подобни места се зараждат много въпроси с много пластове и разклонения, дето си носиш мислите дни наред след това увили те (и уловили те) като забрадка.           А навън все така едно пролетно, едно слънчево, едно такова, точно за разходка. Да, но героите са прегладнели. Тито ще ме води на специално място - и тук е бил, не се изненадваме, нали? И тук знае кръчмите - съвсем пък не се изненадваме. Отиваме на корабче. Докато обядваме вкуснотийки, навън се разминават шлеп и патка. Не след дълго от посоката на патката се задава ентусиаст на падъл. Искам да го видя срещу течението :D          На главната има розови телефони с карти. Имат сигнал. Имат и остатъци от "Валентина". И чудни алеи. И къщички с малки бизнеси покрай алеите. Не, не жилищни, а еднотипни и като част от главната. На Стамбол Капия има табела от наводнението през 1942 г. - водата е достигнала около 2 метра...          - Да ходим до Лом - Е, как няма да ходим до Лом! Речено-сторено. А пътят не само на дупки, ами и с наклон като на писта, особено по завоите, пък между Видин и Лом, те са много.            Арчар е мястото с най-много щъркели на глава на населението, ако не са и повече. Официално махнахме мартениците.           Лом има отряд рибари-несъбеседници. Дума не си обелват, но всички се познават и когато някой улови нещо, минава през всички и показва улова. В таз идилична следобедна медитативна картинка, розовото колело на централно разположения човек с въдица, се заяви твърде крещящо.              Не намерихме къде да хапнем торта по реката и затова тръгнахме навътре. Точно в началото на главната е училището. Много приятно място за училище, наистина. Не се сещам за друго такова. Не се отдалечихме много, защото решихме, че вероятно центъра е от другата страна и ще идем с колата. Ами не отидохме, но открих новия си любим сладолед на клечка. От хладилник в бензиностанция. И както беше казал ГЧ, навръщане минахме по друг път. И както казах - не бях права, че няма да забележа, откъдето и да минеше. ЗабелезАх! И още как! Чуден път. Лом-София, покрай Монтана и зад Враца, към Лъкатник :)) Ай ся, ако някой разбере - черпя от любимия сладолед!           Ама красота - склоновете побелели от цъфнали дръвчета и все едно са меки и пухкави, погледът се плъзга по широко и тъмно зелено, спотифай - на дейли плейлист, а навън едно пролетно, едно слънчево, едно такова, точно за връщане от разходка. Слънцето започва да пада и цветовете топли и меки, абе... съвършенство. Само прозорците на колата не се вписват и тя самата, сякаш едвам оцеляла от битка с кал и прах, ама то пък много съвършено не е на съвършено. Прохода през планината, сякаш 2-годишно драскало с химикалка. Щом излязохме на Лъкатник, вече го броим да сме се прибрали, ама красотата на дефилето малко не ѝ се насладих този път. В повечко ми дойдоха драсканиците-завои :) После дори не можах да си изпия последната останала смокинова ракия, а трябваше да чакам да ми се наместят вътрешностите, но горещият душ винаги прави чудеса! Изобщо - да ми имате проблемите!         Хай', до следващата дестинация.     ps - изобщо не знам защо не ще да се форматира и изглежда така безумно... не е "арт" решение.