село Гърло, Драгоманско блато, Гургулят

Къде-къде... в Пловдив. Да де, ама всичко живо е тръгнало натам за допълнителния почивен ден. Ще тръгнем в другата посока. Озоваваме се на място, за което сме чели преди година-две и така и не организирахме ходене. Кладенец "Пусто гърло", край сегло Гърло, близо до язовира. Да се чудиш и маеш как изобщо са го открили. Предполага се, че е от 13-14 в. пр. н.е. и е било светилище и/или обсерватория за наблюдаване на конкретна зведа, или съзвездие. Строено с груб камък и сводесто. Със стълби, с всичко... А ние си мислим, че сме голямата работа и сме измислили топлата вода. Уникално място в нищото. Чудя се какви ли невероятности има на всяка крачка и съвсем не дълбоко в пластовете земя. Може би е по-добре да не знаем и все пак да си остане запазено, макар и забравено, че изобщо не сме пораснали с косъм дори от пещерните времена, пък каквото и ще да си говорим. Айдеее, звуча като кисела лелка, но това е положението. Зли сме. Е, някои не сме :D Колата е на изпарения, ама Тито е решил да я засече до последно и малко преди границята вече зареждаме. Чакам да платя и през прозореца виждам релеф, дето врата ми настръхва. Излизам и соча. Отиваме натам. Близо до Драгоман. До блатото. Планината е Чепън, не висока, но засмукваща внимание. Още е рано за цялата флора и фауна в блатото, но минахме по основните маршрутчета. Още има следи от пожара преди време. Тъжно, но природата си се възстановява, слава Богу. Само да не ѝ пречим много, ще процъфтява. А ако ѝ пречим, ще се отърве от нас. Айдеее, пак лелка=черногледка... Не, в страхотно настроение съм, просто равнодушно си го казвам, щот абсолютно вярвам в това :) Пътят вие по почти черни пътища, дето го подготвят за асфалтиране. Минаваме през интересни селца с още по-интересни имена. Виждаме стадо крави, чийто патир е на АТВ - страхотна гледка! Върху това може да се разсъждава томове ;) По едно време децата махат - искаме да идем там. Къде е тва "там". Сочат нещо на баира. Влизаме в Гургулят. Тръпки ме побиват. Прочетете за сръбско-българската война. Не лъвове, ами лъвища! Шапки долу! И пак взрив от сблъсък на два свята, случайно засекли се във времепространството. Млада двойка с чисто нова лъскава кола, си правят снимки с колата, с включени фарове, отворени врати и чупки в кръста, на фона на Монумента. Ами... то нищо не можеш да кажеш при тая гледка. Тръгват си. Оставаме. Внушителна постройка. И не само. Идете.