Пловдив

Дори нямаше да ми хрумне да пиша за Пловдив. Като една обичайна дестинация - какво пък ново. Да, любими места и преживяване, ама пък не може и все на шоколад да се живее - накъртва. И затва - без пътепис. Ама нееее. Всъщност, трябваше да се срещнем с една София. По пътя се обадихме на още една София, да се срещнем и с нея. Преди да стигнем, звъня на Елица. Не чувам opener-a “Ъ-ББББАААААА” (което е звуков подпис на титлата четинянска “овца”), защото тя тъкмо влиза в музикалното, където ще има концерт и - някак не върви да се изцепи с текезесарско провикване, макар и с толкова дълбок елитарен корен за принадлежност. Само каза “дааа?” и се разбрахме. Пристигаме. Събота е. Хубаво време. Център. Докъдето поглед и представа стигат - все е зона. Синя. Мисия невъзможна, ама не с Том Круз. Толкова въртене и обикаляне дори на мен не ми се е случвало, а аз съм недоглеждаща, не-умееща-да-паркира и обикновено правя кръгчета, за да попадна на сгодно за шофьорските ми дефицити място. Тук няма никакво. Половин резервоар газ по-късно, попадаме на едно! Пускам 4 смс-а зона и СМЕ НИЙ! Гаааааааз, на Пловдивско приключение. Оказахме се много близо до кръчмата, дето Ела полива с отбрана компания успешния концерт и се присъединихме към таз харна група. Аз съм си вкъщи. Със стари познайници и гигабайти истории (ама не от казармата). То смях, то случки, то бисери, то трагикомедии… Опп, организирахме концерт. Ту-би-анаунст! Проф. Бураджиев звъни на втората София, която се оказва негова студентка и хористка, за да придаде тежест на предстоящата среща. В тоз момент Женито обяснява как се броят пръстите на ръцете при пианистите. Не знаех за тоз подход (от 5-годишна се познавам с пианото, но тоз новаторски емпиричен мето̀д принесе смисъл на съществува̀нието ми). Състои се в следното - под нотата пише 4. Това значи, че трябва да се изсвири с 4-ти пръст (това при пианистите е безименият). В случая ученикът се вторачва в ръцете си и започва да ги изследва с внимание и напрежение, способно да материализира цифрички под ноктите, но уви, не се получава. За да провери дали гледа от правилната страна, обръща ръцете с дланите нагоре, но за съжаление и от тази страна никъде по пръстите не е надписано кой-кой е. Тук идва моментът, в който опитът ще си каже тежката дума. Поставя ръка на клавиатурата първо с дланта към клавишите, след това обратно, но и така не стига до еднозначен отговор. Време е госпожата да се намеси. Ако бях аз, щях да напусна, но Женито е душа човек… Междувременно професорът е поръчал на София-2 да не ни отказва, за каквото и да иде реч. Мира вече мисли репертоар за концерта от по-горе, дето “ту-би-ънаунст”. След греховно добра торта и тофифи с кокос!!!! omg!!! се разделяме. Елица не я пускам, тя идва с нас. Разбира се, има фотосесия при Мильо. Ела вече е под заплаха да попадне в някой диспансер, защото по два пъти в седмицата, на отиване и навръщане, се снима там. След време пред Мильо ще има още една бронзова фигура - на Илиева, закачливо гледаща в Мильо, симетрично с ръка зад ухото. Може би на гърдите ѝ ще виси надпис -“ЪЪ-ББББАААА”, което пък ще значи, че всички от академичния, ще висим там. Капана. Дюкянчето на кафето. Ела вижда две момичета, но полата на едната грабва и двете ни. Решава, че ще предложи на Мира, това да им бъдат новите сценични одежди, но аз я заплашвам, че ако не слуша, сериозно ще ѝ купя такава. Бързо сменяме темата. Идва С-2. Все едно се познаваме цял живот. Слънце ☀️☀️☀️ ❤️❤️❤️. Дъра-бъра-дъра-бъра и за малко да изтървем уговорката със София-1. Гаааааз към “Елизиум”. Иначе имаме много арт вид - ходим с по един статив в ръка и с кафе в другата. Аз куцам… Намираме го. Основите на галерията са римски път и крепостна стена от 1-ви век. Намираме и една Вяра. Не в разкопките, а на входа. Всеки момент започва концерт на джаз трио - Three Men Orchestra. Ооохххх… Като горещ нож в масло. Аз съм маслото. Споменах ли, че организирахме още един концерт в София? Ту-би-ънаунст 2. Вечерна разходка по центъра и вечеря с новата любима салата - настърган морков, бейби спанак, рукола, черита и маслини, подправени с лек майонезен дресинг. Ходейки към колата си задаваме въпроса - като се приберем, с какво-аджеба-ще си кажем “здраввеееййй” (след една грешка на езика, вместо “наздраве”, стана и остана “здравей”). Влизам в едно магазинче и девойчето тактично предполага - 0,5, нали? Аз почти се обиждам. - 700, моля! Вече спокойно можем да си затръгваме. Про̀грамата изпълнена на 1000. Пловдив бе, Пловдив! Щеш-не щеш, все те изненадва приятно 😍. И за да не е съвсем шекерено - един турбо кретен караше хипер неритмично и притеснително, като любимото му занимание беше да минава на дълги тотално нелогично и в най-абсурдните моменти! Надявам се скоро да му вземат книжката, преди да е направил някоя простотия. На влизане в София джазчето започва да пуши. Не само онзи на магистралата е кретен. Не сме сипали вода. 🤦🏼‍♀️ Прибираме се по живо по здраво. Ей тва е начало на Великденска ваканция! Така трябва да започват всички отпуски! Здравейте 🥃🍫 муз. Г. Минчев - Филибето