Ееееееехх! Спорт и музика...

 Обичам, обичам, обичам! Хора, пътища, автомобили - не толкова.
 Не мога да се напия с живот, не мога да се наскачам на въжето на въртящите се сезони, не мога да се наситя на маратона на майчинството, искам още и още... Обичам!
 В боулинга на емоциите понякога съм топката, понякога - кеглите, а тогава си повтарям със стиснати очи, бързо и без пауза, че топката е същата, с която играят гимнастичките и която подмятат насам-натам с лекота. До момента, в който не ме уцели и не предизвика комоцио на несработилата мантра... Голяма работа! Купих си каска! Вземам 14-кг-мовата топка и опитвам безуспешно, но самоотвержено да играя художествена гимнастика вместо да я търкалям към някакви си кегли. Обичам!
 (Скоба. Асоциация: търкаляне - кърлинг. Кърлинг! Най-зрелищния идиотизъм. Някой си метнал шайбището, извинете - камъка, а други двама му лъскат... пътя. Четвъртият им дава указания. Много познат регламент не само в тази игра, ами в Играта. На това му обичам метафората. Затварям скобата).
 Билярда на отношенията възприемам по-скоро като игра с ластик - както е дръпнат, така се и връща. Обичам!
 Нямам нужда от почивка в плуването към близки, далечни и още по-далечни мисли, нито в експедициите на Йн към Янг. Фехтовката между анимата и анимуса напоследък е по-скоро дартс, където мишена е едното, докато другото стреля и обратно, но играта е предизвикателство. Обичам!
 Ах, как обичам да вървя! По водата на реалната илюзия (или на илюзорната реалност?). По неравната пътеката на собствените ми съждения-секвенции. Към разредения въздух на върха от очакване на прозрение, където сърцато да се уча на шаха на живота-комедия. Обичам!

p*s* - всяка прилика със заглавия и реплики на/от действителни предавания по БНР/БНТ е случайна и неволна.