Целувката

Не е ли най-въздействаща когато преди това не се е случвала и точно преди да се случи? Когато в последния момент, премрежените очи са усещали галещите клепки на другия, когато горещите скули са докосвали нетърпеливите страни на другия, когато изостреното обоняние е плувало в опияняващия аромат на другия, когато жадния дъх е изпивал заразителния копнеж на другия, когато треперещите пръсти са прочитали невярващо другия, когато сърцето полудяло е отскачало от това на другия, пулса е препускал, за да достигне устрема на другия, свободната душа е танцувала в тази на другия, момента е бил посветен на другия, света се е оглеждал в този на другия... Когато единия е принадлежал на другия! Когато вулкана от едва удържана страст е открадвала сълзите на другия и устните са били готови да запечатат всичко в споделена взаимност?
 И когато този последен момент е продължил едва частичка решаващ мимолетен миг по-дълго... в паралелен свят се чува звук от строшено на милиарди парченца стъкло, мигът гъвкаво се изплъзва, затръшва тежки врати след себе си, за да ги отвори по-широки следващия път, или за да забрави най-вълнуващият безвъзвратно пропилян момент преди не-случилата се целувка, когато може би те двамата щяха да се открият - един друг и един за друг.