Посоките и силата на думите

 Успехът нагоре ли е? Ако той не те интересува надолу ли си потеглил? Накъде вървиш като мечтаеш - навътре ли, нагоре ли, или? Ако си гледаш бебетата в къщи, назад ли се понасяш? Според кого?
 Посоката също като времето не съществува, нито има значение, по-скоро някак си помага на несъвършените човешки възприятия да получат отговори или поне оправдание.
 Как се чувстваш само като чуеш "надолу"? По-различно е от "нагоре", нали? Последното свързваш със светлина, успех и добро - все само някакви понятия, които обаче, облечени в подсъзнателен смисъл, определят - ако е временно - състоянието на духа, ако е постоянно - характера и личността. Снаряжаваш преживяване в думи и го изживяваш отново, дори още по-живо и цветно, според избора на съчетанията от звукове. Чудя се дали ще се отвори съзнанието, което - вярвам - е необятно, за да можем да възприемаме истината гола и вярна. Дали? Някога? Заслужаваме ли изобщо? А може би, ако някой е решил да ни ограничи, това е защото инак не бихме го приели и преживяли, защото можем да оцелеем само в лъжа и да избираме всеки за себе си личната си животоопределяща самозаблуда?
 Световната конспирация "учи", че човек е "успял", ако като начален минимум има яхта, наред с трудно изброимо движимо и недвижимо имущество, и вечеря кралски скариди по панорамни ресторанти в изискани небостъргачи. Притежанието (не говорим тук за цената и жертвите му) според моето (нека е)неуспяло и (нека е)назадничаво мнение е суета и заблуда. Съгласна съм, че не е без значение дали ще се храня, но е, дали ще имам отделна стая в лъскавата ми къща, пълна с лъскави парцалки и още по-лъскави обувки. Не се чувствам бедна заради осигурителната ми вноска, а богата заради това, че именно последното не е толкова важно. Някои ще кажат, че разсъждавам така, защото "гроздето е кисело". Нека.
 Обожавам да пътувам, но по-ценно ми е, че мога да летя с луксозните чартърни полети на мислите си. Не безплатно, разбира се. Пакетната цена мисли+мечти е собственото ми разбиране за посока.
 Обичам също и посоката "дълбоко" - плувам надълбоко, защото там е свободата, но не ходи далеч този, който не може да плува, защото там е и смъртта.
 На днешния ден преди пет години се случи така, че заживях втори живот. Тогава си казах, че е време да променя нещата, които не харесвах в предишния. Тръгнах. Нататък. Днес се питам - трябва ли да чакаме повратни сътресения, за да си дадем сметка за "пътуването" си и посоката му? Да приемем, че не сме тръгнали съзнателно и не следваме безкомпромисно собствената си пътека, а вместо това просто местим крака нанякъде. Започваме да се губим или вече сме се загубили. Изтощаваме се от лутане. Понякога се случва в такива моменти да се намеси нещо, което наричаме съдба. Не съм сигурна дали е съдба или случайност. Не знам дали винаги се намесва, но ако е така не бихме разбрали, ако не знаем как да разпознаваме знаците. Това интуиция ли е, дадено знание ли е, учи ли се? Или не са ничии външни сигнали, а вътрешно пробуждане, пък било то и предизвикано чрез шок? Или пък всичко е в едно, или едно и също? "Писаното" от кого е писано?
 Винаги забравям този ден. Може би така трябва, може би наистина това значи, че съм продължила. Нататък. Напред. От друга страна си давам сметка, че забравата е край (ако не изобщо, то поне Тук) и за момент ми става тъжно - ако тогава си бях отишла, може би да, а може би не, веднъж в годината на този ден, някой би гледал в пламъчето на свещта виждайки ме усмихната. На другия ден щеше да продължи нататък, както аз сега, без да живее с миналото и аз щях да съм забрава, но по-важното - той щеше да живее, защото животът е сега и утре. Вчера е тъга. Дори красивият спомен е тъга, просто защото е спомен. Защото е назад. И рано или късно спира. А животът не бива да спира. Природата му е движение и ако спре, няма да е живот.
 Нека пътуваме. Нека избираме, та дори и по човешки несъвършено, как да разбираме несъвършените човешки понятия. Нека следваме съзнателно и всеотдайно посоките си. Щом е въпрос на живот, всяка посока е достатъчно добра и достатъчно достойна. Ако е достатъчна.