Дъжд! Първи. Пролетен. Закичени с брилянти коси на момиче галят земята. Утолиха й жаждата. Буди се Животът. Време е.
Ах, този аромат...
Моето момиченце гледа през прозореца. Вижда дъжд, обича го. Аз виждам нея - ранен просвет в бъдещото лято.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment