Ден Днес

           Между

                                                                 
                                                                            и
                                                                                   

 

 







през няколко часовия си живот, над света удобно се беше разположил днешния ден.
 Както тихичко дойде, така незабележимо си отиде. Всички разбраха, но малко осъзнаха.
 В първите му часове беззвучните му призрачни стъпки страстно бдяха над сънищата. Окъпаната по-рано земя бе сгушила ревностно топлината си от предишните дни и издишваше уморено късни спомени от зима. Скоро, бавно избледняващото небе покри новородения Ден с млечнобяла пелена, изтъкана от наричания на орисници. "Да бъде!" - каза най-близката до слънцето и Денят отвори очи. Усмихна се с отдавна небивало утро. Разбуждащият душата хлад изостряше сетивата. Стопяващата се нежна мъгла напомняше за летните утрини, протягащи се бодро преди ленивите жеги на следобедите. Смаяни от красотата наоколо, листенцата на храстите зеленееха ококорено.
 Кошерът на града зажужаваше и отпочинал набираше позабравения си от вчера ритъм. Слънцето топлеше като усмивка на дете. Още няколко забелязани и изцяло преживяни мига и... вече си в матрицата. Информация, команди, потоци и обмен. Лудешка въртележка, в която не намираш нито миг за истинско живеене. Въвлечен си и се понасяш, залепен от скоростта, докато капсулата ти не влезе в гнездо "Край на работния ден". Тогава се сещаш отново да поемеш дъх и си безсилен срещу чара на следобеда.
 Вън - сладка глъч, вътре - крехка тишина, по средата - ти, ненаситен, грабещ и изпълнен. Полека настъпва мимолетното вълшебство, което се повтаря всяка вечер. Гледаш залеза и слушаш лебедовата му песен. Винаги е неоткриван досега. Още няколко препускащи минути и финалът е пресечен. В капка - вселена покой. После уморените стъпки на стареца, който приведен си отива. Тихо и незабележимо. Както е дошъл няколкото часа по-рано.
 Иде нощ. Мирише различно. Хиляди небесни фенерчета блещукат потайно. Открадват погледа ти. Слушат мислите ти и разбират. Сбогуваш се с Днес и за да е прекрасното съвършено, чуваш: "Когато ме целуваш по бузките за лека нощ, аз си ги избърсвам с ръчичка и слагам целувките на чаршафчето. То е цялото в сърчица от теб!"
 Ставаш огромно сърце, чакащо Утре, за да изживее това отново!