"Плитка Плюс" TBA

 Как се плете плитка на висока жена в Пежо 207? Много трудно! Дясната ти буза е направила вакуум с шибидаха, всичките ти вратни мускули са схванати, очите ти - за да съумеят все пак да отразят и проектират в мозъка някаква карта за разположението на обекта - имаш усещането, че са застанали някъде в лявата долна част на врата ти, брадата ти се е забила в левия медиален край на клавикулата, ръцете ти са умалели и изтръпнали, въздухът едва достига до дробовете ти поради крайно комплицираното за обяснение, свръх  блокиращо всякакъв вид притоци и циркулации положение на тялото... и всичко това - разбира се! - на загасена интериорна (екстериорна също) светлина уж поради факта, че действието се развива на оживен паркинг в "Младост 1" в късните часове на вечерта и уж, за да станем невидими за света. На практика - за да се засили цялостния колоритен ефект на ефектния абсурд. В последствие се оказа (отново се разбира), че това с "тъмното" не беше най-брилянтната идея, защото преминаващите собственици на автомобили любопитно надничаха по посока на загадъчното движение в тъмното возило. Съвсем сигурно е, че дори най-параноично настроените не биха предположили, че се извършва обир, но още по-малко пък някой би допуснал коафьорски занимания на това място, на това пространство (по-скоро на липсата му), по това време на денонощието. Да не споменаваме незначителните детайли съпровождащи (нааааай-накрая!) излизането от колата, започвайки от: едната си оправя разместеното деколте поради странните, по необходимост заемани стойки; продължавайки с приглаждане на фините непокорни кичурчета с недвусмислен жест, последвано от 180-градусов панорамен оглед на терена и всичко това короновано с адресираното към другата, все още плувнала в пот от усилията и изцеждаща се през дясната врата:" Е, няма ли да се обуеш вече?!". Естествено, никой не знае, че се отнася за обувките които съм махнала, за да мога да се сгъна възможно най-много на седалката и да отворя място за горните си крайници... Иди обяснявай после за изкуството "рибена кост". В крайна сметка със или без обяснения, резултата беше налице. Усилията си струваха и като една черешка на торта за рожден ден (на какъвто, всъщност, отивахме), шнолата-орхидея цъфна в каносаната коса, приблизително в областта на 4-ти и 5-ти шийни прешлени, придавайки даже още екзотика (накъде ли повече...) на ситуацията, прическата, на прическата главата и цялостната завършеност на увода на вечерта.
 То "послето" не е за разправяне, че те бяха едни истории, едни съвпадения, едни "едно-на-милион" случайности, едни истерии... но пък те доведоха до изводи, които също не са за разказване. Хубавото е, че се обогатихме с новия евфемизъм за ...ъъъ... как да кажа - дружески разпускащ секс, който до скоро беше "team building", но вече му викат "рафтинг". Човек се учи до като е жив...
 Но да се върна към началото, за да построя края. Екстремните условия доказаха, че няма нищо невъзможно! И тъй като вече трупам доста поръчки, смятам да повдигна въпрос на следващото събиране на колектива - да вземем да отворим бръснаро-фризьорски салон... - извинете!!! Styling studio - до кабината за записи, където да предоставям ранно-утринно бръснене за хората от нощните смени в същинското студио, подстригване за най-заетите, които стават в главата като - цитирам - "чимшир", но най-вече, за сплитане на всякакви плитки, плитчици и плитченца. В човешко пространство!
 Заповядайте скоро в "Плитка плюс"!